1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

And it came to pass, when he went into the house of one of the rulers of the Pharisees on a sabbath to eat bread, that they were watching him.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

And behold, there was before him a certain man that had the dropsy.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

And Jesus answering spake unto the lawyers and Pharisees, saying, Is it lawful to heal on the sabbath, or not?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

But they held their peace. And he took him, and healed him, and let him go.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

And he said unto them, Which of you shall have an ass or an ox fallen into a well, and will not straightway draw him up on a sabbath day?

6 И не можаха да отговорят на това.

And they could not answer again unto these things.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

And he spake a parable unto those that were bidden, when he marked how they chose out the chief seats; saying unto them,

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

When thou art bidden of any man to a marriage feast, sit not down in the chief seat; lest haply a more honorable man than thou be bidden of him,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

and he that bade thee and him shall come and say to thee, Give this man place; and then thou shalt begin with shame to take the lowest place.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

But when thou art bidden, go and sit down in the lowest place; that when he that hath bidden thee cometh, he may say to thee, Friend, go up higher: then shalt thou have glory in the presence of all that sit at meat with thee.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

For everyone that exalteth himself shall be humbled; and he that humbleth himself shall be exalted.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

And he said to him also that had bidden him, When thou makest a dinner or a supper, call not thy friends, nor thy brethren, nor thy kinsmen, nor rich neighbors; lest haply they also bid thee again, and a recompense be made thee.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

But when thou makest a feast, bid the poor, the maimed, the lame, the blind:

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

and thou shalt be blessed; because they have not wherewith to recompense thee: for thou shalt be recompensed in the resurrection of the just.

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

And when one of them that sat at meat with him heard these things, he said unto him, Blessed is he that shall eat bread in the kingdom of God.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

But he said unto him, A certain man made a great supper; and he bade many:

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

and he sent forth his servant at supper time to say to them that were bidden, Come; for all things are now ready.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

And they all with one consent began to make excuse. The first said unto him, I have bought a field, and I must needs go out and see it; I pray thee have me excused.

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

And another said, I have bought five yoke of oxen, and I go to prove them; I pray thee have me excused.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

And another said, I have married a wife, and therefore I cannot come.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

And the servant came, and told his lord these things. Then the master of the house being angry said to his servant, Go out quickly into the streets and lanes of the city, and bring in hither the poor and maimed and blind and lame.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

And the servant said, Lord, what thou didst command is done, and yet there is room.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

And the lord said unto the servant, Go out into the highways and hedges, and constrain them to come in, that my house may be filled.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

For I say unto you, that none of those men that were bidden shall taste of my supper.

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Now there went with him great multitudes: and he turned, and said unto them,

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

If any man cometh unto me, and hateth not his own father, and mother, and wife, and children, and brethren, and sisters, yea, and his own life also, he cannot be my disciple.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Whosoever doth not bear his own cross, and come after me, cannot be my disciple.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

For which of you, desiring to build a tower, doth not first sit down and count the cost, whether he have wherewith to complete it?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

Lest haply, when he hath laid a foundation, and is not able to finish, all that behold begin to mock him,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

saying, This man began to build, and was not able to finish.

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

Or what king, as he goeth to encounter another king in war, will not sit down first and take counsel whether he is able with ten thousand to meet him that cometh against him with twenty thousand?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Or else, while the other is yet a great way off, he sendeth an ambassage, and asketh conditions of peace.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

So therefore whosoever he be of you that renounceth not all that he hath, he cannot be my disciple.

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Salt therefore is good: but if even the salt have lost its savor, wherewith shall it be seasoned?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

It is fit neither for the land nor for the dunghill: men cast it out. He that hath ears to hear, let him hear.