1 Е дна събота, когато влезе да яде хляб в къщата на един от фарисейските началници, те Го наблюдаваха.

Aconteció un sábado, que habiendo entrado para comer en casa de uno de los principales de los fariseos, éstos le acechaban atentamente.

2 И ето, пред Него имаше някой си красничав човек.

Y he aquí que estaba delante de él un hombre hidrópico.

3 И Исус продума на законниците и фарисеите, и рече: Позволено ли е да лекува някой в събота, или не?

Entonces Jesús tomó la palabra y se dirigió a los intérpretes de la ley y a los fariseos, diciendo: ¿Es lícito sanar en sábado?

4 А те мълчаха. И Той, като хвана <човека>, изцели го и го пусна.

Mas ellos callaron. Y él, tomándole, le sanó, y le despidió.

5 И рече им: Ако паднеше оселът или волът на някого от вас в кладенец, не щеше ли той на часа да го извлече в съботен ден?

Y dirigiéndose a ellos, dijo: ¿Quién de vosotros, si su asno o su buey cae en algún pozo, no lo sacará inmediatamente, aunque sea en sábado?

6 И не можаха да отговорят на това.

Y no le podían replicar a estas cosas.

7 И като забелязваше как поканените избираха първите столове, каза им притча, думайки:

Observando cómo escogían los primeros asientos a la mesa, refirió a los convidados una parábola, diciéndoles:

8 К огато те покани някой на сватба, не сядай на първия стол, да не би да е бил поканен от него по-почетен от тебе,

Cuando seas convidado por alguno a bodas, no te sientes en el primer lugar, no sea que otro más distinguido que tú esté convidado por él,

9 и дойде този, който е поканил и тебе и него, и ти рече: Отстъпи това място на този човек; и тогава ще почнеш със срам да заемаш последното място.

y viniendo el que te convidó a ti y a él te diga: Dale tu lugar a éste; y entonces comiences con vergüenza a ocupar el último lugar.

10 Н о когато те поканят, иди и седни на последното място, и когато дойде този, който те е поканил, да ти рече: Приятелю, мини по-горе. Тогава ще имаш почит пред всички тия, които седят с тебе на трапезата.

Mas cuando seas convidado, ve y siéntate en el último lugar, para que cuando venga el que te convidó, te diga: Amigo, sube más arriba; entonces tendrás gloria delante de los que se sientan contigo a la mesa.

11 З ащото всеки, който възвишава себе си, ще се смири, а който смирява себе си ще се възвиси.

Porque cualquiera que se enaltece, será humillado; y el que se humilla, será enaltecido.

12 К аза и на този, който Го беше поканил: Когато даваш обед или вечеря, недей кани приятелите си, ни братята си, ни роднините си, нито богати съседи, да не би и те да те поканят, и ти бъде отплатено.

Dijo también al que le había convidado: Cuando hagas comida o cena, no llames a tus amigos, ni a tus hermanos, ni a tus parientes, ni a vecinos ricos; no sea que ellos a su vez te vuelvan a convidar, y tengas ya tu recompensa.

13 Н о когато даваш угощение, поканвай сиромаси, недъгави, куци, слепи;

Antes bien, cuando hagas banquete, llama a los pobres, los mancos, los cojos y los ciegos;

14 и ще бъдеш блажен, защото, понеже те нямат с <какво> да ти отплатят, ще ти бъде отплатено във възкресението на праведните.

y serás dichoso; porque ellos no te pueden recompensar, pero te será recompensado en la resurrección de los justos. Parábola de la gran cena

15 И като чу това един от седящите с Него, рече Му: Блажен онзи, който ще яде хляб в Божието царство.

Oyendo esto uno de los que estaban sentados con él a la mesa, le dijo: Dichoso el que coma pan en el reino de Dios.

16 А Той му рече: Някой си човек даде голяма вечеря и покани мнозина.

Entonces Jesús le dijo: Un hombre hizo una gran cena, y convidó a muchos.

17 И в часа на вечерята изпрати слугата си да рече на поканените: Дойдете, понеже <всичко> е вече готово.

Y a la hora de la cena envió a su siervo a decir a los convidados: Venid, que ya todo está preparado.

18 А те всички почнаха единодушно да се извиняват. Първият му рече: Купих си нива и трябва да изляза да я видя; моля ти се, извини ме.

Y todos a una comenzaron a excusarse. El primero le dijo: He comprado un campo, y necesito ir a verlo; te ruego que me excuses.

19 Д руг рече: Купих си пет чифта волове, и отивам да ги опитам; моля ти се извини ме.

Otro dijo: He comprado cinco yuntas de bueyes, y voy a probarlos; te ruego que me excuses.

20 А друг рече: Ожених се, и за това не мога да дойда.

Y otro dijo: Acabo de casarme, y por tanto no puedo ir.

21 И слугата дойде и каза това на господаря си. Тогава стопанинът разгневен рече на слугата си: Излез скоро на градските улици и пътеки, и доведи тука сиромасите, недъгавите, слепите и куците.

Regresó el siervo e hizo saber estas cosas a su señor. Entonces, enojado el padre de familia, dijo a su siervo: Sal inmediatamente por las plazas y las calles de la ciudad, y trae acá a los pobres, los mancos, los cojos y los ciegos.

22 И слугата рече: Господарю, каквото си заповядал стана, и още място има.

Y dijo el siervo: Señor, se ha hecho como mandaste, y aún hay lugar.

23 И господарят рече на слугата: Излез по пътищата и по оградите, и <колкото намериш> накарай ги да влязат, за да се напълни къщата ми;

Dijo el señor al siervo: Sal a los caminos y a los vallados, y fuérzalos a entrar, para que se llene mi casa.

24 з ащото ви казвам, че никой от поканените, няма да вкуси от вечерята ми.

Porque os digo que ninguno de aquellos hombres que fueron convidados, gustará mi cena. Lo que cuesta seguir a Cristo

25 А големи множества вървяха, заедно с Него; и Той се обърна и им рече:

Grandes multitudes iban con él; y volviéndose, les dijo:

26 А ко дойде някой при Мене, и не намрази баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик.

Si alguno viene a mí, y no aborrece a su padre, y madre, y mujer, e hijos, y hermanos, y hermanas, y aun también su propia vida, no puede ser mi discípulo.

27 К ойто не носи своя кръст и не върви след Мене, не може да бъде Мой ученик.

Y el que no lleva su cruz y viene en pos de mí, no puede ser mi discípulo.

28 З ащото кой от вас, когато иска да съгради кула, не сяда първо да пресметне разноските, дали ще има с какво да <я> доизкара?

Porque ¿quién de vosotros, queriendo edificar una torre, no se sienta primero y calcula los gastos, a ver si tiene lo que necesita para acabarla?

29 Д а не би, като положи основа, а не може да доизкара, всички, които гледат да почнат да му се присмиват и да казват:

No sea que después que haya puesto el cimiento, y no pueda acabarla, todos los que lo vean comiencen a hacer burla de él,

30 Т ози човек почна да гради, но не можа да доизкара.

diciendo: Este hombre comenzó a edificar, y no pudo acabar.

31 И ли кой цар, като отива на война срещу друг цар, не ще седне първо да се съветва, може ли с десет хиляди да стои против този, който иде срещу него с двадесет <хиляди>?

¿O qué rey, al marchar a la guerra contra otro rey, no se sienta primero y considera si puede hacer frente con diez mil al que viene contra él con veinte mil?

32 И наче, докато другият е още далеч, изпраща посланици да искат условия за мир.

Y si no puede, cuando el otro está todavía lejos, le envía una embajada y le pide condiciones de paz.

33 И тъй, ако някой от вас не се отрече от всичко що има, не може да бъде Мой ученик.

Así, pues, cualquiera de vosotros que no renuncia a todo lo que posee, no puede ser mi discípulo. Cuando la sal pierde su sabor

34 П рочее, добро нещо е солта, но ако самата сол обезсолее, с какво ще се поправи?

Buena es la sal; mas si la sal se vuelve insípida, ¿con qué se sazonará?

35 Т я не струва нито за земята, нито за тор; изхвърлят я вън. Който има уши да слуша, нека слуша.

Ni para la tierra ni para el muladar es útil; la arrojan fuera. El que tiene oídos para oír, oiga.