1 ( По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -

Bendice, alma mía, a Jehová. Jehová Dios mío, mucho te has engrandecido; Te has vestido de gloria y de majestad.

2 Т и, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;

El que se cubre de luz como de vestidura, Que extiende los cielos como una cortina,

3 К ойто устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;

Que construye sus aposentos sobre las aguas, El que pone las nubes por su carroza, El que anda sobre las alas del viento;

4 К ойто правиш ангелите Си <силни като> ветровете. И слугите Си <като> огнения пламък;

El que hace a los vientos sus mensajeros, Y a las llamas de fuego sus ministros.

5 К ойто си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.

Él fundó la tierra sobre sus cimientos; No será jamás removida.

6 П окрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.

Con el abismo, como con vestido, la cubriste; Sobre los montes estaban las aguas.

7 О т Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.

A tu reprensión huyeron; Al sonido de tu trueno se apresuraron;

8 И здигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.

Subieron los montes, descendieron los valles, Al lugar que tú les señalaste.

9 П оложил си предел <на водите>, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.

Les pusiste un límite que no traspasarán, Ni volverán a cubrir la tierra.

10 & lt;Ти си>, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.

Tú eres el que saca de las fuentes los arroyos; Se deslizan entre los montes;

11 Н апояват всичките полски зверове; С <тях> дивите осли утоляват жаждата си;

Dan de beber a todas las bestias del campo; Mitigan la sed de los asnos monteses.

12 П ри тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.

A sus orillas habitan las aves de los cielos; Cantan entre las ramas.

13 & lt;Ти си>, Който поиш планините от високите Си обиталища, <Тъй щото> от плода на Твоите дела се насища земята;

Él riega los montes desde las alturas; Del fruto de sus obras se sacia la tierra.

14 П равиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,

Él hace producir el heno para las bestias, Y las plantas para el uso del hombre, Para que saque el pan de la tierra,

15 И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.

Y el vino que alegra el corazón del hombre, El aceite que hace brillar el rostro, Y el pan que sustenta la vida del hombre.

16 В еликолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,

Se llenan de savia los árboles de Jehová, Los cedros del Líbano que él plantó.

17 Г дето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;

Allí anidan las aves; En su copa hace su casa la cigüeña.

18 В исоките планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.

Los riscos son para las cabras monteses; Las peñas, madrigueras para los conejos.

19 Т ой е определил луната, за <да показва> времената; Слънцето знае <кога> да залязва.

Hizo la luna para marcar los tiempos; El sol conoce su ocaso.

20 С пущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.

Traes las tinieblas, y se hace de noche; En ella corretean todas las bestias de la selva.

21 Л ъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.

Los leoncillos rugen tras la presa, Reclamando a Dios su comida.

22 И згрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.

Sale el sol, se recogen, Y se echan en sus guaridas.

23 Ч овек излиза на работата си И на труда си до вечерта.

Sale el hombre a su labor, Y a su labranza hasta la tarde.

24 К олко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.

¡Cuán innumerables son tus obras, oh Jehová! Hiciste todas ellas con sabiduría; La tierra está llena de tus criaturas.

25 Е то голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи <животни>, Животни малки и големи.

He allí el grande y anchuroso mar, En donde se mueven seres innumerables, Seres pequeños y grandes.

26 Т ам плуват корабите; <Там е и> чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41: 1.}, което си създал да играе в него.

Lo surcan las naves, Y ese leviatán que hiciste para que retozase en él.

27 В сички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.

Todos ellos esperan en ti, Para que les des su comida a su tiempo.

28 К аквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, <и> те се насищат с блага,

Se la das, y la atrapan; Abres tu mano, y se sacian de bien.

29 С криеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.

Escondes tu rostro, y se espantan; Les retiras el aliento, dejan de existir, Y vuelven al polvo.

30 И зпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.

Envías tu soplo, y son creados, Y renuevas la faz de la tierra.

31 Н ека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,

Sea la gloria de Jehová para siempre; Alégrese Jehová en sus obras.

32 К ойто, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.

Él mira a la tierra, y ella tiembla; Toca los montes, y humean.

33 Щ е пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.

A Jehová cantaré durante toda mi vida; A mi Dios cantaré salmos mientras exista.

34 Д а Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.

Que le sea agradable mi meditación; Yo tengo mi gozo en Jehová.

35 Н ека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.

Sean barridos de la tierra los pecadores, Y los impíos dejen de existir. Bendice, alma mía, a Jehová. Aleluya.