1 ( По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

Venid, aclamemos alegremente a Jehová; Cantemos con júbilo a la roca de nuestra salvación.

2 Д а застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Lleguemos ante su presencia con alabanza; Aclamémosle con cánticos.

3 З ащото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

Porque Jehová es Dios grande, Y Rey grande sobre todos los dioses.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Porque en su mano están las profundidades de la tierra, Y las alturas de los montes son suyas.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Suyo también el mar, pues él lo hizo; Y sus manos formaron la tierra seca.

6 Д ойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Venid, adoremos y postrémonos; Arrodillémonos delante de Jehová nuestro Hacedor.

7 З ащото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Porque él es nuestro Dios; Nosotros el pueblo de su prado, y el rebaño de su mano. ¡Ojalá oyerais hoy su voz!

8 Н е закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

No endurezcáis vuestro corazón, como en Meribá, Como en el día de Masá en el desierto,

9 К огато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

Donde me tentaron vuestros padres, Me pusieron a prueba, aunque habían visto mis obras.

10 Ч етиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Cuarenta años estuve disgustado con la nación, Y dije: Es un pueblo de corazón extraviado, Y no han conocido mis caminos.

11 З атова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Por tanto, juré en mi furor Que no entrarían en mi reposo.