1 ( По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

Venid, cantemos con gozo al Señor, aclamemos con júbilo a la roca de nuestra salvación.

2 Д а застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Vengamos ante su presencia con acción de gracias; aclamémosle con salmos.

3 З ащото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

Porque Dios grande es el Señor, y Rey grande sobre todos los dioses,

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

en cuya mano están las profundidades de la tierra; suyas son también las cumbres de los montes.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Suyo es el mar, pues El lo hizo, y sus manos formaron la tierra firme.

6 Д ойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Venid, adoremos y postrémonos; doblemos la rodilla ante el Señor nuestro Hacedor.

7 З ащото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Porque El es nuestro Dios, y nosotros el pueblo de su prado y las ovejas de su mano. Si oís hoy su voz,

8 Н е закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

no endurezcáis vuestro corazón como en Meriba, como en el día de Masah en el desierto,

9 К огато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

cuando vuestros padres me tentaron, me probaron, aunque habían visto mi obra.

10 Ч етиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Por cuarenta años me repugnó aquella generación, y dije: Es un pueblo que se desvía en su corazón y no conocen mis caminos.

11 З атова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Por tanto, juré en mi ira: Ciertamente no entrarán en mi reposo.