1 Т огава Иов в отговор рече:

Entonces respondió Job, y dijo:

2 М ного такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.

He oído muchas cosas como éstas; consoladores gravosos sois todos vosotros.

3 С вършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост та отговаряш?

¿ No hay fin a las palabras vacías ? ¿O qué te provoca para que así respondas?

4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.

Yo también hablaría como vosotros, si vuestra alma estuviera en lugar de mi alma. Podría hilvanar palabras contra vosotros, y mover ante vosotros la cabeza.

5 & lt;Но> аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата от устните ми би олекчила <скръбта ви>.

Os podría alentar con mi boca, y el consuelo de mis labios podría aliviar vuestro dolor.

6 А ко говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?

Si hablo, mi dolor no disminuye, y si callo, no se aparta de mí.

7 Н о сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.

Pero ahora El me ha agobiado; tú has asolado toda mi compañía,

8 Н абръчкал си ме в свидетелство <против мене>; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.

y me has llenado de arrugas que en testigo se han convertido; mi flacura se levanta contra mí, testifica en mi cara.

9 Р азкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.

Su ira me ha despedazado y me ha perseguido, contra mí El ha rechinado los dientes; mi adversario aguza los ojos contra mí.

10 З япат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.

Han abierto contra mí su boca, con injurias me han abofeteado; a una se aglutinan contra mí.

11 Б ог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.

Dios me entrega a los impíos, y me echa en manos de los malvados.

12 Б ях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.

Estaba yo tranquilo, y El me sacudió, me agarró por la nuca y me hizo pedazos; también me hizo su blanco.

13 С трелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.

Me rodean sus flechas, parte mis riñones sin compasión, derrama por tierra mi hiel.

14 С ъсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.

Abre en mí brecha tras brecha; arremete contra mí como un guerrero.

15 В ретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта,

Sobre mi piel he cosido cilicio, y he hundido en el polvo mi poder.

16 Л ицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,

Mi rostro está enrojecido por el llanto, y cubren mis párpados densa oscuridad,

17 А ко и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.

aunque no hay violencia en mis manos, y es pura mi oración.

18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място <за почивка>.

¡Oh tierra, no cubras mi sangre, y no haya lugar para mi clamor!

19 Е то и сега, свидетелят ми е на небесата, И свидетелството ми във височините.

He aquí, aun ahora mi testigo está en el cielo, y mi defensor está en las alturas.

20 М оите приятели ми се присмиват; <Но> окото ми рони сълзи към Бога,

Mis amigos son mis escarnecedores; mis ojos lloran a Dios.

21 Д ано Той <сам> защити човека пред Бога, И човешкия син пред ближния му!

¡Ah, si un hombre pudiera argüir con Dios como un hombre con su vecino!

22 З ащото, като се изминат малко години, Аз ще отида на път отгдето няма да се върна.

Porque cuando hayan pasado unos pocos años, me iré por el camino sin retorno.