1 ( По слав. 11). За първия певец на осмострунна арфа {Псал. 6, надписа.}. Давидов псалом. Помогни, Господи; защото не остана вече благочестив; Защото се губят верните измежду човешките чада.

Salva, Señor, porque el piadoso deja de ser; porque los fieles desaparecen de entre los hijos de los hombres.

2 В секи говори лъжа с ближния си; С ласкателни устни говорят от двоелично сърце.

Falsedad habla cada uno a su prójimo; hablan con labios lisonjeros y con doblez de corazón.

3 Г оспод ще изтреби всичките ласкателни устни, Език, който говори големи неща.

Corte el Señor todo labio lisonjero, la lengua que habla con exageración;

4 & lt;На ония>, които са казвали: Ще надвием с езика си; Устните ни са наши; кой е господар над нас?

a los que han dicho: Con nuestra lengua prevaleceremos, nuestros labios nos defienden; ¿quién es señor sobre nosotros ?

5 П оради насилствуването над сиромасите, поради въздишките на нуждаещите се, Сега ще стана, казва Господ; Ще туря в безопасност <онзи> когото презират {Еврейски: Срещу когото духат.}.

Por la desolación del afligido, por los gemidos del menesteroso, me levantaré ahora, dice el Señor; lo pondré en la seguridad que anhela.

6 Г осподните думи са чисти думи, Като сребро претопено в пещ от пръст Пречистено седем пъти.

Las palabras del Señor son palabras puras, plata probada en un crisol en la tierra, siete veces refinada.

7 Т и, Господи, ще ги закриляш, Ще пазиш всеки от тях от това поколение до века,

Tú, Señor, los guardarás; de esta generación los preservarás para siempre.

8 П ри все, че нечестивите ходят <свободно> от всяка страна, Понеже безчестието се въздига между човешките синове.

En torno se pasean los impíos, cuando la vileza es exaltada entre los hijos de los hombres.