1 ( По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

Cuando el Señor hizo volver a los cautivos de Sion, éramos como los que sueñan.

2 Т огава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

Entonces nuestra boca se llenó de risa, y nuestra lengua de gritos de alegría; entonces dijeron entre las naciones: Grandes cosas ha hecho el Señor con ellos.

3 Г оспод извърши велики неща за нас, <От които> се изпълниха с радост.

Grandes cosas ha hecho el Señor con nosotros; estamos alegres.

4 В ърни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните <страни>.

Haz volver, Señor, a nuestros cautivos, como las corrientes en el sur.

5 О ния, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

Los que siembran con lágrimas, segarán con gritos de júbilo.

6 О ня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.

El que con lágrimas anda, llevando la semilla de la siembra, en verdad volverá con gritos de alegría, trayendo sus gavillas.