1 А в деветата година, десетия месец, на десетия <ден> от месеца, Господното слово пак дойде към мене и рече:

Y vino a mí la palabra del Señor en el año noveno, el mes décimo, a los diez días del mes, diciendo:

2 С ине човешки, запиши си името на тоя ден, на тоя същия ден; <защото> в тоя същия ден вавилонският цар се доближи до Ерусалим.

Hijo de hombre, escribe la fecha del día, del día de hoy. Este mismo día el rey de Babilonia ha avanzado contra Jerusalén.

3 И произнеси притча към бунтовния дом, като им речеш: Така казва Господ Иеова: Тури котела, тури, налей тоже вода в него.

Relata una parábola a la casa rebelde y diles: “Así dice el Señor Dios: ‘Pon la olla, pon la, y echa también en ella agua;

4 С ъбери в него късовете <за варене>, всеки добър къс, бедро и рамо; напълни го с отбрани кости.

pon en ella los trozos, todo trozo bueno, pierna y espalda; lléna la de huesos escogidos.

5 В земи отбраните на стадото, натрупай и кости под него; направи го да ври добре, и костите в него да се сварят.

‘Toma lo mejor del rebaño, y apila también la leña debajo de ella; hazla hervir a borbotones, cuece también sus huesos en ella.’

6 З ащото така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град, на котела, чиято ръжда е на него, и чиято ръжда не се е очистила от него! Извади от него късовете му, без да се хвърли жребие за тях.

“Porque así dice el Señor Dios: ‘¡Ay de la ciudad sanguinaria, de la olla que tiene herrumbre, cuya herrumbre no se le va! Trozo por trozo sácala, sin echar suertes sobre ella.

7 З ащото кръвта му е всред него; тя я изложи на гол камък; не я изля на земята, та да се покрие с пръст.

‘Porque su sangre está en medio de ella, la puso sobre la roca desnuda; no la derramó sobre la tierra para que el polvo la cubriera.

8 А з изложих на гол камък кръвта, <която изля>, за да се не покрие, за да направя да избухне ярост та да извърши въздаяние.

‘Para hacer subir el furor, para tomar venganza, he puesto yo su sangre sobre la roca desnuda, para que no sea cubierta.’

9 З атова, така казва Господ Иеова: Горко на кръвопролитния град! защото и Аз ще направя по-голяма огнената грамада.

“Por tanto, así dice el Señor Dios: ‘¡Ay de la ciudad sanguinaria! Yo también haré grande el montón de leña.

10 Н атрупай дървата, сгорещете огъня, свари добре месото, сгъсти варивото, и нека изгорят костите.

‘Aumenta la leña, enciende el fuego, hierve bien la carne, mézcla le las especias, y que se quemen los huesos.

11 Т огава тури <котела> празен на въглищата за да се нажежи медта му и да изгори, и да се стопи в него нечистотата му, за да се изгори ръждата му.

‘Luego pon la olla vacía sobre las brasas, para que se caliente, se ponga al rojo su bronce, se funda en ella su inmundicia, y sea consumida su herrumbre.

12 У морил се е от трудовете си, но пак многото му ръжда не се очиства из него; ръждата му даже в огъня не се очиства.

‘De trabajos me ha fatigado, y no se le ha ido su mucha herrumbre. ¡ Consúmase en el fuego su herrumbre!

13 П онеже Аз те чистех, а ти не се очисти, затова, поради гнусния ти разврат няма вече да се очистиш от нечистотата си докато не уталожа върху тебе яростта Си.

‘En tu inmundicia hay lujuria. Por cuanto yo quise limpiarte pero no te dejaste limpiar, no volverás a ser purificada de tu inmundicia, hasta que yo haya saciado mi furor sobre ti.

14 А з Господ го изговорих; това ще се сбъдне, и ще го извърша; няма да отстъпя, няма да пощадя и няма да се разкая; според постъпките ти и според делата ти ще те съдят, казва Господ Иеова.

‘Yo, el Señor, he hablado. Esto viene y yo actuaré; no me volveré atrás, no me apiadaré y no me arrepentiré. Según tus caminos y según tus obras te juzgaré ’ —declara el Señor Dios.” Muerte de la mujer de Ezequiel

15 П ри това Господното слово дойде към мене и рече:

Y vino a mí la palabra del Señor, diciendo:

16 С ине човешки, ето, Аз с един удар ще отнема от тебе желанието на очите ти; а ти да не жалееш или плачеш, нито да потекат сълзите ти.

Hijo de hombre, he aquí, voy a quitarte de golpe el encanto de tus ojos; pero no te lamentarás, ni llorarás, ni correrán tus lágrimas.

17 В ъздишай, но не с глас, да не жалееш за мъртви; завий гъжвата на главата си, и обуй обущата на нозете си; да не покриеш устните си, нито да ядеш хляба на <жалеещи> човеци.

Gime en silencio, no hagas duelo por los muertos; átate el turbante, ponte el calzado en los pies y no te cubras los bigotes ni comas pan de duelo.

18 И тъй, говорих на людете заранта, а вечерта жена ми умря; и сутринта сторих както ми бе заповядано.

Y hablé al pueblo por la mañana, y por la tarde murió mi mujer; y a la mañana siguiente hice como me fue mandado.

19 Т огава людете ми рекоха: Не ще ли ни обясниш що значи за нас това, което правиш?

Y el pueblo me dijo: ¿No nos declararás lo que significan para nosotros estas cosas que estás haciendo?

20 Т огава им казах: Господното слово дойде към мене и рече:

Entonces les respondí: La palabra del Señor vino a mí, diciendo:

21 Г овори на Израилевия дом: Така казва Господ Иеова: Ето, ще оскверня светилището Си, силата ви, с която се гордеете, желателното на очите ви и това, за което душите ви милеят; и синовете ви и дъщерите ви, които сте оставили, ще паднат от меч.

“Habla a la casa de Israel: ‘Así dice el Señor Dios: “He aquí, voy a profanar mi santuario, orgullo de vuestra fuerza, encanto de vuestros ojos y deleite de vuestra alma; y vuestros hijos y vuestras hijas a quienes habéis dejado detrás, caerán a espada.

22 И вие ще направите както направих аз; няма да покриете устните си, и хляб на <жалеещи> човеци няма да ядете;

“Haréis como yo he hecho; no cubriréis vuestros bigotes ni comeréis pan de duelo.

23 г ъжвите ви ще бъдат на главите ви и обущата на нозете ви; няма да жалеете нито да плачете; но ще се стопите в беззаконията си, и ще охкате един към друг.

“Vuestros turbantes estarán sobre vuestras cabezas y vuestro calzado en vuestros pies. No os lamentaréis ni lloraréis, sino que os pudriréis en vuestras iniquidades y gemiréis unos con otros.

24 Т ака Езекиил ще ви бъде знамение; всичко що направи той ще направите и вие; когато настане това, тогава ще познаете, че Аз съм Господ Иеова.

“Os servirá, pues, Ezequiel de señal; según todo lo que él ha hecho, haréis vosotros; cuando esto suceda, sabréis que yo soy el Señor Dios.”’

25 А колкото за тебе, сине човешки, в оня ден, когато им отнема силата им, славата им, на която се радват, желанието на очите им и милите на душите им, синовете им и дъщерите им, -

“Y tú, hijo de hombre, ¿no será que el día en que les quite su fortaleza, el gozo de su gloria, el encanto de sus ojos, el anhelo de su alma, y a sus hijos y a sus hijas,

26 в оня ден не ще ли дойде при тебе оня, който избягва, за да извести това в ушите ти?

en ese día el que escape vendrá a ti con noticias para tus oídos?

27 В оня ден устата ти ще се отворят към онзи, който избягва, ще говориш, и няма да бъдеш вече ням; така ще им бъдеш знамение; и те ще познаят, че Аз съм Господ.

“En ese día se abrirá tu boca para el que escapó, y hablarás y dejarás de estar mudo. Y servirás para ellos de señal, y sabrán que yo soy el Señor.”