1 К ойто се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

El que vive aislado busca su propio deseo, contra todo consejo se encoleriza.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

El necio no se deleita en la prudencia, sino sólo en revelar su corazón.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

Cuando llega el impío, llega también el desprecio, y con la deshonra viene la afrenta.

4 Д умите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

Aguas profundas son las palabras de la boca del hombre; arroyo que fluye, la fuente de sabiduría.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

No es bueno mostrar preferencia por el impío, para ignorar al justo en el juicio.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

Los labios del necio provocan contienda, y su boca llama a los golpes.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

La boca del necio es su ruina, y sus labios una trampa para su alma.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

Las palabras del chismoso son como bocados deliciosos, y penetran hasta el fondo de las entrañas.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

También el que es negligente en su trabajo es hermano del que destruye.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

El nombre del Señor es torre fuerte, a ella corre el justo y está a salvo.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

La fortuna del rico es su ciudad fortificada, y como muralla alta en su imaginación.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

Antes de la destrucción el corazón del hombre es altivo, pero a la gloria precede la humildad.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

El que responde antes de escuchar, cosecha necedad y vergüenza.

14 Д ухът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

El espíritu del hombre puede soportar su enfermedad, pero el espíritu quebrantado, ¿quién lo puede sobrellevar ?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

El corazón del prudente adquiere conocimiento, y el oído del sabio busca el conocimiento.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

La dádiva del hombre le abre camino y lo lleva ante la presencia de los grandes.

17 К ойто пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

Justo parece el primero que defiende su causa hasta que otro viene y lo examina.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

La suerte pone fin a las contiendas y decide entre los poderosos.

19 Б рат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

El hermano ofendido es más difícil de ganar que una ciudad fortificada, y las contiendas son como cerrojos de fortaleza.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

Con el fruto de su boca el hombre sacia su vientre, con el producto de sus labios se saciará.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

Muerte y vida están en poder de la lengua, y los que la aman comerán su fruto.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

El que halla esposa halla algo bueno y alcanza el favor del Señor.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

El pobre habla suplicando, pero el rico responde con dureza.

24 Ч овек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

El hombre de muchos amigos se arruina, pero hay amigo más unido que un hermano.