1 К ойто се отлъчва <от другите>, търси <само> своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

Quem se isola busca interesses egoístas e se rebela contra a sensatez.

2 Б езумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

O tolo não tem prazer no entendimento, mas sim em expor os seus pensamentos.

3 С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта <идва и> позор.

Com a impiedade vem o desprezo, e com a desonra vem a vergonha.

4 Д умите из устата на човека са <като> дълбоки води, И изворът на мъдростта е <като> поток.

As palavras do homem são águas profundas, mas a fonte da sabedoria é um ribeiro que transborda.

5 Н е е добре да се приема нечестивия, <Или> да се изкривява съда на праведния.

Não é bom favorecer os ímpios para privar da justiça o justo.

6 У стните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

As palavras do tolo provocam briga, e a sua conversa atrai açoites.

7 У стата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

A conversa do tolo é a sua desgraça, e seus lábios são uma armadilha para a sua alma.

8 Д умите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

As palavras do caluniador são como petiscos deliciosos; descem até o íntimo do homem.

9 Н емарливият в работата си Е брат на разсипника.

Quem relaxa em seu trabalho é irmão do que o destrói.

10 И мето Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

O nome do Senhor é uma torre forte; os justos correm para ela e estão seguros.

11 И мотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

A riqueza dos ricos é a sua cidade fortificada, eles a imaginam como um muro que é impossível escalar.

12 П реди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето <то> се смирява.

Antes da sua queda o coração do homem se envaidece, mas a humildade antecede a honra.

13 Д а отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

Quem responde antes de ouvir comete insensatez e passa vergonha.

14 Д ухът на човека ще <го> подпира <в> немощта му; Кой може да подига унилия дух?

O espírito do homem o sustenta na doença, mas o espírito deprimido, quem o levantará?

15 С ърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

O coração do que tem discernimento adquire conhecimento; os ouvidos dos sábios saem à sua procura.

16 П одаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

O presente abre o caminho para aquele que o entrega e o conduz à presença dos grandes.

17 К ойто пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

O primeiro a apresentar a sua causa parece ter razão, até que outro venha à frente e o questione.

18 Ж ребието прекратява разприте, И решава между силите.

Lançar sortes resolve contendas e decide questões entre poderosos.

19 Б рат онеправдан е <по-недостъпен> от укрепен град, И разногласията <им> са като лостове на крепост.

Um irmão ofendido é mais inacessível do que uma cidade fortificada, e as discussões são como as portas trancadas de uma cidadela.

20 О т плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

Do fruto da boca enche-se o estômago do homem; o produto dos lábios o satisfaz.

21 С мърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

A língua tem poder sobre a vida e sobre a morte; os que gostam de usá-la comerão do seu fruto.

22 К ойто е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

Quem encontra uma esposa encontra algo excelente; recebeu uma bênção do Senhor.

23 С иромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

O pobre implora misericórdia, mas o rico responde com aspereza.

24 Ч овек, <който има> много приятели <намира в това> погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.

Quem tem muitos amigos pode chegar à ruína, mas existe amigo mais apegado que um irmão.