1 З емният <живот> на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дни на наемник?

“Não é pesado o labor do homem na terra? Seus dias não são como os de um assalariado?

2 К акто на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,

Como o escravo que anseia pelas sombras do entardecer, ou como o assalariado que espera ansioso pelo pagamento,

3 Т ака на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.

assim me deram meses de ilusão, e noites de desgraça me foram destinadas.

4 К огато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам-натам до зори.

Quando me deito, fico pensando: Quanto vai demorar para eu me levantar? A noite se arrasta, e eu fico me virando na cama até o amanhecer.

5 С нагата ми е облечена с червеи и пръстни буци; Кожата ми се пука и тлее.

Meu corpo está coberto de vermes e cascas de ferida, minha pele está rachada e vertendo pus.

6 Д ните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.

“Meus dias correm mais depressa que a lançadeira do tecelão, e chegam ao fim sem nenhuma esperança.

7 П омни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма вече да се върне да види добро.

Lembra-te, ó Deus, de que a minha vida não passa de um sopro; meus olhos jamais tornarão a ver a felicidade.

8 О кото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.

Os que agora me vêem, nunca mais me verão; puseste o teu olhar em mim, e já não existo.

9 К акто облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята {Еврейски: Шеол, т. е. гроб, яма, ад. <И така в цялата книга на Иов.>} няма да възлезе пак;

Assim como a nuvem se esvai e desaparece, assim quem desce à sepultura não volta.

10 Н яма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.

Nunca mais voltará ao seu lar; a sua habitação não mais o conhecerá.

11 З атова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.

“Por isso não me calo; na aflição do meu espírito desabafarei, na amargura da minha alma farei as minhas queixas.

12 М оре ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?

Sou eu o mar, ou o monstro das profundezas, para que me ponhas sob guarda?

13 К огато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,

Quando penso que a minha cama me consolará e que o meu leito aliviará a minha queixa,

14 Т огава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;

mesmo aí me assustas com sonhos e me aterrorizas com visões.

15 Т ака, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.

É melhor ser estrangulado e morrer do que sofrer assim;

16 Д одея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.

sinto desprezo pela minha vida! Não vou viver para sempre; deixa-me, pois os meus dias não têm sentido.

17 Щ о е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,

“Que é o homem, para que lhe dês importância e atenção,

18 Д а го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?

para que o examines a cada manhã e o proves a cada instante?

19 Д о кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?

Nunca desviarás de mim o teu olhar? Nunca me deixarás a sós, nem por um instante?

20 А ко съм съгрешил, що правя <с това> на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегота на себе си?

Se pequei, que mal te causei, ó tu que vigias os homens? Por que me tornaste teu alvo? Acaso tornei-me um fardo para ti?

21 И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемаш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

Por que não perdoas as minhas ofensas e não apagas os meus pecados? Pois logo me deitarei no pó; tu me procurarás, mas eu já não existirei”.