1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

O bom nome é melhor do que um perfume finíssimo, e o dia da morte é melhor do que o dia do nascimento.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

É melhor ir a uma casa onde há luto do que a uma casa em festa, pois a morte é o destino de todos; os vivos devem levar isso a sério!

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

A tristeza é melhor do que o riso, porque o rosto triste melhora o coração.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

O coração do sábio está na casa onde há luto, mas o do tolo, na casa da alegria.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

É melhor ouvir a repreensão de um sábio do que a canção dos tolos.

6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Tal como o estalo de espinhos debaixo da panela, assim é o riso dos tolos. Isso também não faz sentido.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

A opressão transforma o sábio em tolo, e o suborno corrompe o coração.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

O fim das coisas é melhor que o seu início, e o paciente é melhor que o orgulhoso.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

Não permita que a ira domine depressa o seu espírito, pois a ira se aloja no íntimo dos tolos.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Não diga: “Por que os dias do passado foram melhores que os de hoje?” Pois não é sábio fazer esse tipo de pergunta.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

A sabedoria, como uma herança, é coisa boa, e beneficia aqueles que vêem o sol.

12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

A sabedoria oferece proteção, como o faz o dinheiro, mas a vantagem do conhecimento é esta: a sabedoria preserva a vida de quem a possui.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considere o que Deus fez: Quem pode endireitar o que ele fez torto?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

Quando os dias forem bons, aproveite-os bem; mas, quando forem ruins, considere: Deus fez tanto um quanto o outro, para evitar que o homem descubra alguma coisa sobre o seu futuro.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

Nesta vida sem sentido eu já vi de tudo: Um justo que morreu apesar da sua justiça, e um ímpio que teve vida longa apesar da sua impiedade.

16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Não seja excessivamente justo nem demasiadamente sábio; por que destruir-se a si mesmo?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Não seja demasiadamente ímpio e não seja tolo; por que morrer antes do tempo?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

É bom reter uma coisa e não abrir mão da outra, pois quem teme a Deus evitará ambos os extremos.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

A sabedoria torna o sábio mais poderoso que uma cidade guardada por dez valentes.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Todavia, não há um só justo na terra, ninguém que pratique o bem e nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Não dê atenção a todas as palavras que o povo diz, caso contrário, poderá ouvir o seu próprio servo falando mal de você;

22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

pois em seu coração você sabe que muitas vezes você também falou mal de outros.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

Tudo isso eu examinei mediante a sabedoria e disse: Estou decidido a ser sábio; mas isso estava fora do meu alcance.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

A realidade está bem distante e é muito profunda; quem pode descobri-la?

25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Por isso dediquei-me a aprender, a investigar, a buscar a sabedoria e a razão de ser das coisas, para compreender a insensatez da impiedade e a loucura da insensatez.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

Descobri que muito mais amarga que a morte é a mulher que serve de laço, cujo coração é uma armadilha e cujas mãos são correntes. O homem que agrada a Deus escapará dela, mas o pecador ela apanhará.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

“Veja”, diz o Mestre, “foi isto que descobri: Ao comparar uma coisa com outra para descobrir a sua razão de ser,

28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

sim, durante essa minha busca que ainda não terminou, entre mil homens descobri apenas um que julgo digno, mas entre as mulheres não achei uma sequer.

29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Assim, cheguei a esta conclusão: Deus fez os homens justos, mas eles foram em busca de muitas intrigas.”