1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

Melhor é o bom nome do que o melhor ungüento, e o dia da morte do que o dia do nascimento.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

Melhor é ir ã casa onde há luto do que ir a casa onde há banquete; porque naquela se vê o fim de todos os homens, e os vivos o aplicam ao seu coração.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

Melhor é a mágoa do que o riso, porque a tristeza do rosto torna melhor o coração.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

O coração dos sábios está na casa do luto, mas o coração dos tolos na casa da alegria.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

Melhor é ouvir a repreensão do sábio do que ouvir alguém a canção dos tolos.

6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

Pois qual o crepitar dos espinhos debaixo da panela, tal é o riso do tolo; também isso é vaidade.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

Verdadeiramente a opressão faz endoidecer até o sábio, e a peita corrompe o coração.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

Melhor é o fim duma coisa do que o princípio; melhor é o paciente do que o arrogante.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

Não te apresses no teu espírito a irar-te, porque a ira abriga-se no seio dos tolos.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

Não digas: Por que razão foram os dias passados melhores do que estes; porque não provém da sabedoria esta pergunta.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

Tão boa é a sabedoria como a herança, e mesmo de mais proveito para os que vêem o sol.

12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

Porque a sabedoria serve de defesa, como de defesa serve o dinheiro; mas a excelência da sabedoria é que ela preserva a vida de quem a possui.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

Considera as obras de Deus; porque quem poderá endireitar o que ele fez torto?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

No dia da prosperidade regozija-te, mas no dia da adversidade considera; porque Deus fez tanto este como aquele, para que o homem nada descubra do que há de vir depois dele.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

Tudo isto vi nos dias da minha vaidade: há justo que perece na sua justiça, e há ímpio que prolonga os seus dias na sua maldade.

16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

Não sejas demasiadamente justo, nem demasiadamente sábio; por que te destruirias a ti mesmo?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

Não sejas demasiadamente ímpio, nem sejas tolo; por que morrerias antes do teu tempo?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

Bom é que retenhas isso, e que também daquilo não retires a tua mão; porque quem teme a Deus escapa de tudo isso.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

A sabedoria fortalece ao sábio mais do que dez governadores que haja na cidade.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

Pois não há homem justo sobre a terra, que faça o bem, e nunca peque.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

Não escutes a todas as palavras que se disserem, para que não venhas a ouvir o teu servo amaldiçoar-te;

22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

pois tu sabes também que muitas vezes tu amaldiçoaste a outros.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

Tudo isto provei-o pela sabedoria; e disse: Far-me-ei sábio; porém a sabedoria ainda ficou longe de mim.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

Longe está o que já se foi, e profundíssimo; quem o poderá achar?

25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

Eu me volvi, e apliquei o meu coração para saber, e inquirir, e buscar a sabedoria e a razão de tudo, e para conhecer que a impiedade é insensatez e que a estultícia é loucura.

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

E eu achei uma coisa mais amarga do que a morte, a mulher cujo coração são laços e redes, e cujas mãos são grilhões; quem agradar a Deus escapará dela; mas o pecador virá a ser preso por ela.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

Vedes aqui, isto achei, diz o pregador, conferindo uma coisa com a outra para achar a causa;

28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

causa que ainda busco, mas não a achei; um homem entre mil achei eu, mas uma mulher entre todas, essa não achei.

29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

Eis que isto tão-somente achei: que Deus fez o homem reto, mas os homens buscaram muitos artifícios.