1 & lt;Добро> име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта <повече> от деня на раждането.

2 П о-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пируване; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 П о-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 С ърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 П о-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия, Нежели да слуша песен от безумните;

6 З ащото какъвто е шумът на тръните под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Н аистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 П о-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият, нежели високоумният.

9 Н е бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива на гърдите на безумните.

10 Д а не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 М ъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 З ащото, <не само че> мъдростта е защита <както> и парите <са> защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 Р азгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 В ъв време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 В сичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загива в правдата си, И има нечестив, който дългоденствува в злотворството си.

16 Н е ставай прекалено праведен, И не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 Н е ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Д обре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото който се бои от Бога ще се отърве от двете {Еврейски: От всички тези.}.

19 М ъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Н аистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

22 З ащото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

23 В сичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но <мъдростта> се отдалечи от мене.

24 О нова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

25 А з изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

26 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея; А грешникът ще бъде хванат от нея.

27 В иж, това намерих, казва проповедникът, <Като изпитвах> нещата едно по едно, за да намеря причината;

28 ( И душата ми още го изследва, но не съм <го> намерил); Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова {Еврейски: Всички тези.} <жени> не намерих.

29 Е то, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.