1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.