1 ( По слав. 48). За първия певец, псалом на Кореевите синове. Слушайте това, всички племена; Внимавайте, всички жители на вселената,

Al Músico principal: Salmo para los hijos de Coré. OID esto, pueblos todos; Escuchad, habitadores todos del mundo:

2 И низкопоставени и високопоставени, Богати и сиромаси заедно.

Así los plebeyos como los nobles, El rico y el pobre juntamente.

3 У стата ми ще говорят мъдрост, И размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни <неща>;

Mi boca hablará sabiduría; Y el pensamiento de mi corazón inteligencia.

4 Щ е наведа към притча ухото си, Ще изложа на арфа гатанката си.

Acomodaré á ejemplos mi oído: Declararé con el arpa mi enigma.

5 З ащо да се боя във време на бедствие, Когато ме обкръжи беззаконието до петите?

¿Por qué he de temer en los días de adversidad, Cuando la iniquidad de mis insidiadores me cercare?

6 О т ония, които уповават на имота си, И се хвалят с голямото си богатство,

Los que confían en sus haciendas, Y en la muchedumbre de sus riquezas se jactan,

7 Н и един <от тях> не може никак да изкупи брата си, Нито да даде Богу откуп за него.

Ninguno de ellos podrá en manera alguna redimir al hermano, Ni dar á Dios su rescate.

8 ( Защото <толкова> скъп е откупът на душата им, Щото <всеки> трябва да се оставя от това за винаги),

(Porque la redención de su vida es de gran precio, Y no se hará jamás;)

9 Т а да живее вечно И да не види изтление.

Que viva adelante para siempre, Y nunca vea la sepultura.

10 З ащото гледа, че мъдрите умират, И еднакво <с тях> погиват безумният и несмисленият, И оставят богатството си на други.

Pues se ve que mueren los sabios, Así como el insensato y el necio perecen, Y dejan á otros sus riquezas.

11 Т айната им мисъл е, <че> домовете им <ще траят> вечно, <И> жилищата им из род в род; Наричат земите си със своите си имена.

En su interior tienen que sus casas serán eternas, Y sus habitaciones para generación y generación: Llamaron sus tierras de sus nombres.

12 Н о човекът не пребъдва в чест; Прилича на животните, които загиват.

Mas el hombre no permanecerá en honra: Es semejante á las bestias que perecen.

13 Т ова е пътят на безумните; Но пак <идещите> подир тях човеци одобряват думите им. (Села).

Este su camino es su locura: Con todo, corren sus descendientes por el dicho de ellos. (Selah.)

14 Н азначават се като овце за преизподнята; Смъртта ще им бъде овчар; И праведните ще ги обладаят призори; И красотата им ще овехтее, Като остава преизподнята жилище на всеки един от тях.

Como rebaños serán puestos en la sepultura; La muerte se cebará en ellos; Y los rectos se enseñorearán de ellos por la mañana: Y se consumirá su bien parecer en el sepulcro de su morada.

15 Н о Бог ще изкупи душата ми от силата на преизподнята. Защото ще ме приеме. (Села)

Empero Dios redimirá mi vida del poder de la sepultura, Cuando me tomará. (Selah.)

16 Н е бой се, когато забогатее човек, Когато се умножи славата на дома му;

No temas cuando se enriquece alguno, Cuando aumenta la gloria de su casa;

17 З ащото, когато умре няма да вземе със себе си нищо, Нито ще мине славата му на <друг> подир него,

Porque en muriendo no llevará nada, Ni descenderá tras él su gloria.

18 А ко и да е облажавал душата си приживе, И <човеците> да те хвалят, когато правиш добро на себе си,

Si bien mientras viviere, dirá dichosa á su alma: Y tú serás loado cuando bien te tratares.

19 П ак ще отиде при рода на бащите си. Които никога няма да видят виделина.

Entrará á la generación de sus padres: No verán luz para siempre.

20 Ч овек, който е на почит, а не разбира, Прилича на животните, които загиват.

El hombre en honra que no entiende, Semejante es á las bestias que perecen.