1 ( По слав. 122). Песен на възкачванията. Издигам очите си към Тебе, Който обитаваш на небесата.

Cántico gradual. A TI que habitas en los cielos, Alcé mis ojos.

2 Е то, както очите на слугите <гледат> към ръката на господаря им, Както очите на слугинята към ръката на господарката й. Така <гледат> нашите очи към Господа нашия Бог, Докле се смили за нас.

He aquí como los ojos de los siervos miran á la mano de sus señores, Y como los ojos de la sierva á la mano de su señora; Así nuestros ojos miran á Jehová nuestro Dios, Hasta que haya misericordia de nosotros.

3 С мили се за нас, Господи, смили се за нас, Защото се преситихме от презрение.

Ten misericordia de nosotros, oh Jehová, ten misericordia de nosotros; Porque estamos muy hartos de menosprecio.

4 П ресити се душата ни От надуването на охолните, И от презрението на горделивите.

Muy harta está nuestra alma Del escarnio de los holgados, Y del menosprecio de los soberbios.