1 К ойто обича поправление, обича знание, Но който мрази изобличения е невеж.

EL que ama la corrección ama la sabiduría: Mas el que aborrece la reprensión, es ignorante.

2 Д обрият човек намира благоволение пред Господа; А зломисленика Той ще осъди.

El bueno alcanzará favor de Jehová: Mas él condenará al hombre de malos pensamientos.

3 Ч овек няма да се утвърди чрез беззаконие, А коренът на праведните не ще се поклати.

El hombre no se afirmará por medio de la impiedad: Mas la raíz de los justos no será movida.

4 Д обродетелната жена е венец на мъжа си; А оная, която докарва срам, е като гнилота в костите му.

La mujer virtuosa corona es de su marido: Mas la mala, como carcoma en sus huesos.

5 М ислите на праведните са справедливи, А намеренията на нечестивите са коварство.

Los pensamientos de los justos son rectitud; Mas los consejos de los impíos, engaño.

6 Д умите на нечестивите са засада за кръвопролитие; А устата на праведните ще ги избавят.

Las palabras de los impíos son para acechar la sangre: Mas la boca de los rectos los librará.

7 Н ечестивите се съсипват и няма ги, А домът на праведните ще стои.

Dios trastornará á los impíos, y no serán más: Mas la casa de los justos permanecerá.

8 Ч овек бива похвален според разума си, А опакият в сърце ще бъде поругаван.

Según su sabiduría es alabado el hombre: Mas el perverso de corazón será en menosprecio.

9 П о-щастлив е скромният, който слугува на себе си, От онзи, който се надига и няма хляб.

Mejor es el que es menospreciado y tiene servidores, Que el que se precia, y carece de pan.

10 П раведният се грижи за живота на добитъка си, А благостите на нечестивите са немилостиви.

El justo atiende á la vida de su bestia: Mas las entrañas de los impíos son crueles.

11 К ойто обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни <неща> е без разум.

El que labra su tierra, se hartará de pan: Mas el que sigue los vagabundos es falto de entendimiento.

12 Н ечестивият търси <такава> корист, <каквато> вземат злите, А коренът на праведния дава <плод>.

Desea el impío la red de los malos: Mas la raíz de los justos dará fruto.

13 В престъплението на устните се намира опасна примка, А праведният ще се отърве от затруднение.

El impío es enredado en la prevaricación de sus labios: Mas el justo saldrá de la tribulación.

14 О т плода на устата си човек се насища с добрини; И според делата на ръцете на човека му се въздава.

El hombre será harto de bien del fruto de su boca: Y la paga de las manos del hombre le será dada.

15 П ътят на безумния е прав в неговите очи, А който е мъдър, той слуша съвети.

El camino del necio es derecho en su opinión: Mas el que obedece al consejo es sabio.

16 Б езумният показва явно отегчението си, А благоразумният скрива оскърблението.

El necio luego al punto da á conocer su ira: Mas el que disimula la injuria es cuerdo.

17 К ойто диша истина възвестява правдата, А лъжесвидетелят - измамата.

El que habla verdad, declara justicia; Mas el testigo mentiroso, engaño.

18 Н амират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож, А езикът на мъдрите докарва здраве.

Hay quienes hablan como dando estocadas de espada: Mas la lengua de los sabios es medicina.

19 У стните, <които говорят> истината, ще се утвърдят за винаги, А лъжливият език <ще трае> за минута.

El labio de verdad permanecerá para siempre: Mas la lengua de mentira por un momento.

20 И змама има в сърцето на ония, които планират зло; А радост имат тия, които съветват за мир.

Engaño hay en el corazón de los que piensan mal: Mas alegría en el de los que piensan bien.

21 Н икаква пакост няма да се случи на праведния, А нечестивите ще се изпълнят със злощастие.

Ninguna adversidad acontecerá al justo: Mas los impíos serán llenos de mal.

22 Л ъжливите устни са мерзост Господу, А ония, които постъпват вярно, са приятни Нему.

Los labios mentirosos son abominación á Jehová: Mas los obradores de verdad su contentamiento.

23 Б лагоразумният човек покрива знанието <си>, А сърцето на безумните изказва глупостта <си>.

El hombre cuerdo encubre la ciencia: Mas el corazón de los necios publica la necedad.

24 Р ъката на трудолюбивите ще властвува, А ленивите ще бъдат подчинени.

La mano de los diligentes se enseñoreará: Mas la negligencia será tributaria.

25 Т еготата смирява човешкото сърце, А благата дума го развеселява.

El cuidado congojoso en el corazón del hombre, lo abate; Mas la buena palabra lo alegra.

26 П раведният води ближния си, А пътят на нечестивите въвежда <самите> тях в заблуждение.

El justo hace ventaja á su prójimo: Mas el camino de los impíos les hace errar.

27 Л енивият не пече лова си; Но скъпоценностите на човеците са на трудолюбивия.

El indolente no chamuscará su caza: Mas el haber precioso del hombre es la diligencia.

28 В пътя на правдата има живот, И в пътеката й няма смърт.

En el camino de la justicia está la vida; Y la senda de su vereda no es muerte.