1 К ой е като мъдрия? И кой знае изяснението на нещата? Мъдростта на човека осветлява лицето му, И коравината на лицето му се променява.

¿Quién como el sabio? ¿y quién como el que sabe la declaración de las cosas? La sabiduría del hombre hará relucir su rostro, y mudaráse la tosquedad de su semblante.

2 А з <те съветвам> да пазиш царската заповед, А най-вече заради клетвата пред Бога.

Yo te aviso que guardes el mandamiento del rey y la palabra del juramento de Dios.

3 Н е бързай да излезеш от присъствието му; Не постоянствувай в лоша работа, Защото върши всичко каквото иска,

No te apresures á irte de delante de él, ni en cosa mala persistas; porque él hará todo lo que quisiere:

4 Т ъй като думата на царя има власт, И кой ще му рече: Що правиш?

Pues la palabra del rey es con potestad, ¿y quién le dirá, Qué haces?

5 К ойто пази заповедта няма да види нещо зло; И сърцето на мъдрия познава, <че има> и време и съдба <за непокорството>.

El que guarda el mandamiento no experimentará mal; y el tiempo y el juicio conoce el corazón del sabio.

6 П онеже за всяко нещо има време и съдба; Защото окаянството на човека е голямо върху него,

Porque para todo lo que quisieres hay tiempo y juicio; mas el trabajo del hombre es grande sobre él;

7 П онеже не знае какво има да стане; Защото кой може да му яви как ще бъде?

Porque no sabe lo que ha de ser; y el cuándo haya de ser, ¿quién se lo enseñará?

8 Н яма човек, който да има власт над духа та да задържи духа, Нито да има власт над деня на смъртта; И в тая война няма уволнение, Нито ще избави нечестието ония, които са предадени на него.

No hay hombre que tenga potestad sobre el espíritu para retener el espíritu, ni potestad sobre el día de la muerte: y no valen armas en tal guerra; ni la impiedad librará al que la posee.

9 В сичко това видях, като занимах сърцето си С всяко дело, което става под слънцето, <Че има> време, когато човек властвува над човека за негова повреда.

Todo esto he visto, y puesto he mi corazón en todo lo que debajo del sol se hace: hay tiempo en que el hombre se enseñorea del hombre para mal suyo.

10 П ри това, видях нечестивите погребани, Които бяха дохождали и отивали от светото място; И те бидоха забравени в града гдето бяха така сторили. И това е суета.

Esto vi también: que los impíos sepultados vinieron aún en memoria; mas los que partieron del lugar santo, fueron luego puestos en olvido en la ciudad donde con rectitud habían obrado. Esto también es vanidad.

11 П онеже присъдата против нечестиво дело не се изпълнява скоро, Затова сърцето на човешките чада е всецяло предадено да струва зло.

Porque no se ejecuta luego sentencia sobre la mala obra, el corazón de los hijos de los hombres está en ellos lleno para hacer mal.

12 А ко и грешникът да струва зло сто пъти и да дългоденствува, Пак аз това зная, че ще бъде добре, На ония, които се боят от Бога, които се боят пред Него;

Bien que el pecador haga mal cien veces, y le sea dilatado el castigo, con todo yo también sé que los que á Dios temen tendrán bien, los que temieren ante su presencia;

13 А на нечестивия не ще бъде добре, Нито ще се продължат дните му, <които ще бъдат> като сянка, Защото той не се бои пред Бога.

Y que el impío no tendrá bien, ni le serán prolongados los días, que son como sombra; por cuanto no temió delante de la presencia de Dios.

14 И ма една суета, която става на земята: Че има праведни, на които се случва според делата на нечестивите, А пък има нечестиви, на които се случва според делата на праведните. Рекох, че и това е суета.

Hay vanidad que se hace sobre la tierra: que hay justos á quienes sucede como si hicieran obras de impíos; y hay impíos á quienes acaece como si hicieran obras de justos. Digo que esto también es vanidad.

15 З атова аз похвалих веселбата, Защото за човека няма по-добро под слънцето, Освен да яде и да пие и да се весели, И това да му остава от труда му, През <всичките дни> на живота му, които Бог му е дал под слънцето.

Por tanto alabé yo la alegría; que no tiene el hombre bien debajo del sol, sino que coma y beba, y se alegre; y que esto se le quede de su trabajo los días de su vida que Dios le dió debajo del sol.

16 К огато предадох сърцето си да позная мъдростта, И да видя труденето, което ставаше по земята, Как очите на някои не виждат сън ни денем ни нощем,

Yo pues dí mi corazón á conocer sabiduría, y á ver la faena que se hace sobre la tierra; (porque hay quien ni de noche ni de día ve sueño en su ojos;)

17 Т огава видях цялото Божие дело, Че човек не може да издири делото, което става под слънцето; Понеже колкото и да се труди човек да го търси, Пак няма да го намери; Па дори ако и мъдрият да рече да го познае, Не ще може да го намери;

Y he visto todas las obras de Dios, que el hombre no puede alcanzar la obra que debajo del sol se hace; por mucho que trabaje el hombre buscándola, no la hallará: aunque diga el sabio que la sabe, no por eso podrá alcanzarla.