1 Т огава теманецът Елифаз проговаряйки рече: -

Y RESPONDIO Eliphaz el Temanita, y dijo:

2 А ко започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?

Si probáremos á hablarte, serte ha molesto; Mas ¿quién podrá detener las palabras?

3 Е то, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.

He aquí, tú enseñabas á muchos, Y las manos flacas corroborabas;

4 Т воите думи са заякчили колебаещия, И ослабнали колене си укрепил.

Al que vacilaba, enderezaban tus palabras, Y esforzabas las rodillas que decaían.

5 А сега <това> дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.

Mas ahora que el mal sobre ti ha venido, te es duro; Y cuando ha llegado hasta ti, te turbas.

6 В страха ти <от Бога> не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?

¿Es este tu temor, tu confianza, Tu esperanza, y la perfección de tus caminos?

7 С помни си, моля, кой <някога> е погинал невинен, Или где са били изтребени правдивите.

Recapacita ahora, ¿quién que fuera inocente se perdiera? Y ¿en dónde los rectos fueron cortados?

8 Д о колкото съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.

Como yo he visto, los que aran iniquidad Y siembran injuria, la siegan.

9 И зтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.

Perecen por el aliento de Dios, Y por el espíritu de su furor son consumidos.

10 Р евът на лъва и гласът на свирепия лъв <замират>, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.

El bramido del león, y la voz del león, Y los dientes de los leoncillos son quebrantados.

11 Л ъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.

El león viejo perece por falta de presa, Y los hijos del león son esparcidos.

12 Т айно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:

El negocio también me era á mí oculto; Mas mi oído ha percibido algo de ello.

13 В сред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,

En imaginaciones de visiones nocturnas, Cuando el sueño cae sobre los hombres,

14 У жас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;

Sobrevínome un espanto y un temblor, Que estremeció todos mis huesos:

15 Т огава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;

Y un espíritu pasó por delante de mí, Que hizo se erizara el pelo de mi carne.

16 Т ой застана, но не можах да позная образа му; Призрак <се яви> пред очите ми; В тишината чух тоя глас:

Paróse un fantasma delante de mis ojos, Cuyo rostro yo no conocí, Y quedo, oí que decía:

17 Щ е бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човек чист пред Създателя си?

¿Si será el hombre más justo que Dios? ¿Si será el varón más limpio que el que lo hizo?

18 Е то, Той не се доверява на слугите Си, И в ангелите Си намира недостатък, -

He aquí que en sus siervos no confía, Y notó necedad en sus ángeles

19 К олко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!

Cuánto más en los que habitan en casas de lodo, Cuyo fundamento está en el polvo, Y que serán quebrantados de la polilla!

20 М ежду заранта и вечерта се събарят, Без да усети някой изгубват се за винаги.

De la mañana á la tarde son quebrantados, Y se pierden para siempre, sin haber quien lo considere.

21 В еличието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.

¿Su hermosura, no se pierde con ellos mismos? Mueren, y sin sabiduría.