1 Д ушата ми се отегчи от живота ми; <За това> ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.

ESTA mi alma aburrida de mi vida: Daré yo suelta á mi queja sobre mí, Hablaré con amargura de mi alma.

2 Щ е река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.

Diré á Dios: no me condenes; Hazme entender por qué pleiteas conmigo.

3 Д обре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?

¿Parécete bien que oprimas, Que deseches la obra de tus manos, Y que resplandezcas sobre el consejo de los impíos?

4 Т елесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?

¿Tienes tú ojos de carne? ¿Ves tú como ve el hombre?

5 Т воите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,

¿Son tus días como los días del hombre, O tus años como los tiempos humanos,

6 Т а претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,

Para que inquieras mi iniquidad, Y busques mi pecado,

7 П ри все, че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да <ме> избави от ръката Ти?

Sobre saber tú que no soy impío, Y que no hay quien de tu mano libre?

8 Т воите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?

Tus manos me formaron y me compusieron Todo en contorno: ¿y así me deshaces?

9 П омни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?

Acuérdate ahora que como á lodo me diste forma: ¿Y en polvo me has de tornar?

10 Н е си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?

¿No me fundiste como leche, Y como un queso me cuajaste?

11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;

Vestísteme de piel y carne, Y cubrísteme de huesos y nervios.

12 Ж ивот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.

Vida y misericordia me concediste, Y tu visitación guardó mi espíritu.

13 Н о при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;

Y estas cosas tienes guardadas en tu corazón; Yo sé que esto está cerca de ti.

14 А ко съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен.

Si pequé, tú me has observado, Y no me limpias de mi iniquidad.

15 А ко съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,

Si fuere malo, ­ay de mí! Y si fuere justo, no levantaré mi cabeza, Estando harto de deshonra, Y de verme afligido.

16 З ащото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.

Y subirá de punto, pues me cazas como á león, Y tornas á hacer en mí maravillas.

17 П овтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, {Т.е. Язвите} И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.

Renuevas contra mí tus plagas, Y aumentas conmigo tu furor, Remudándose sobre mí ejércitos.

18 З ащо, прочее, ме извади Ти из утробата? <Иначе>, бих издъхнал без да ме е виждало око;

¿Por qué me sacaste de la matriz? Habría yo espirado, y no me vieran ojos.

19 Б их бил, като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.

Fuera, como si nunca hubiera sido, Llevado desde el vientre á la sepultura.

20 Д ните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко

¿No son mis días poca cosa? Cesa pues, y déjame, para que me conforte un poco.

21 П реди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка, -

Antes que vaya para no volver, A la tierra de tinieblas y de sombra de muerte;

22 З емя мрачна като самата тъмнина, <Земя> на мрачна сянка и без никакъв ред, Гдето виделото е като тъмнина.

Tierra de oscuridad, lóbrega Como sombra de muerte, sin orden, Y que aparece como la oscuridad misma.