1 ( По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

VENID, celebremos alegremente á Jehová: Cantemos con júbilo á la roca de nuestra salud.

2 Д а застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

Lleguemos ante su acatamiento con alabanza; Aclamémosle con cánticos.

3 З ащото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

Porque Jehová es Dios grande; Y Rey grande sobre todos los dioses.

4 В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

Porque en su mano están las profundidades de la tierra, Y las alturas de los montes son suyas.

5 Н егово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

Suya también la mar, pues él la hizo; Y sus manos formaron la seca.

6 Д ойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

Venid, adoremos y postrémonos; Arrodillémonos delante de Jehová nuestro hacedor.

7 З ащото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

Porque él es nuestro Dios; Nosotros el pueblo de su dehesa, y ovejas de su mano. Si hoy oyereis su voz,

8 Н е закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато <Ме> изпитахте в пустинята,

No endurezcáis vuestro corazón como en Meriba, Como el día de Masa en el desierto;

9 К огато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

Donde me tentaron vuestros padres, Probáronme, y vieron mi obra.

10 Ч етиридесет години негодувах против <това> поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

Cuarenta años estuve disgustado con la nación, Y dije: Pueblo es que divaga de corazón, Y no han conocido mis caminos.

11 З атова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.

Por tanto juré en mi furor Que no entrarían en mi reposo.