1 П ази ногата си, когато отиваш в Божия дом, Защото да се приближиш да слушаш е по-добро, Отколкото да принесеш жертва на безумните, Които не знаят, че струват зло.

CUANDO fueres á la casa de Dios, guarda tu pie; y acércate más para oir que para dar el sacrificio de los necios: porque no saben que hacen mal.

2 Н е прибързвай с устата си, Нито да бърза сърцето ти да произнася думи пред Бога; Защото Бог е на небесата, а ти на земята, Затова нека бъдат думите ти малко;

No te des priesa con tu boca, ni tu corazón se apresure á proferir palabra delante de Dios; porque Dios está en el cielo, y tú sobre la tierra: por tanto, sean pocas tus palabras.

3 З ащото, <както> съновидението произхожда от многото занимание, <Така> и гласът на безумния от многото думи.

Porque de la mucha ocupación viene el sueño, y de la multitud de las palabras la voz del necio.

4 К огато направиш обрек Богу, Не се бави да го изпълниш, Защото Той няма благоволение в безумните; Изпълни това, което си обрекъл.

Cuando á Dios hicieres promesa, no tardes en pagarla; porque no se agrada de los insensatos. Paga lo que prometieres.

5 П о-добре да се не обричаш, Отколкото да се обречеш и да не изпълниш.

Mejor es que no prometas, que no que prometas y no pagues.

6 Н е позволявай на устата си да вкарат в грях плътта ти; И не казвай пред <Божия> служител {Еврейски: Пред ангела.}, че е било по небрежение; Защо да се разгневи Бог на гласа ти, И да погуби делото на ръцете ти?

No sueltes tu boca para hacer pecar á tu carne; ni digas delante del ángel, que fué ignorancia. ¿Por qué harás que Dios se aire á causa de tu voz, y que destruya la obra de tus manos?

7 З ащото, макар да изобилват сънища и суети и много думи, Ти се бой от Бога.

Donde los sueños son en multitud, también lo son las vanidades y muchas las palabras; mas tú teme á Dios.

8 А ко видиш, че сиромахът се угнетява, И че правосъдието и правдата в държавата се изнасилват, Да се не почудиш на това нещо; Защото над високия надзирава по-висок, И над тях има по-високи.

Si violencias de pobres, y extorsión de derecho y de justicia vieres en la porvincia, no te maravilles de esta licencia; porque alto está mirando sobre alto, y uno más alto está sobre ellos.

9 П ри това, ползата от земята е за всичките, И сам царят служи на нивите.

Además el provecho de la tierra es para todos: el rey mismo está sujeto á los campos.

10 К ойто обича среброто не ще се насити от сребро, Нито с доходи оня, който обича изобилието. И това е суета.

El que ama el dinero, no se hartará de dinero; y el que ama el mucho tener, no sacará fruto. También esto es vanidad.

11 К огато се умножават благата, Умножават се и ония, които ги ядат; И каква полза има на притежателите им Освен да <ги> гледат с очите си?

Cuando los bienes se aumentan, también se aumentan sus comedores. ¿Qué bien, pues, tendrá su dueño, sino ver los con sus ojos?

12 С ънят на работникът е сладък, малко ли <е> ял, или много; А пресищането на богатия не го оставя да спи.

Dulce es el sueño del trabajador, ora coma mucho ó poco; mas al rico no le deja dormir la hartura.

13 И ма тежко зло, което видях под слънцето, <именно>, Богатство пазено от притежателя му за собствената му вреда;

Hay una trabajosa enfermedad que he visto debajo del sol: las riquezas guardadas de sus dueños para su mal;

14 И онова богатство се изгубва чрез зъл случай, И не остава нищо в ръката на сина, когото е родил.

Las cuales se pierden en malas ocupaciones, y á los hijos que engendraron nada les queda en la mano.

15 К акто е излязъл из утробата на майка си, Гол ще отиде пак както е дошъл, Без да вземе нещо от труда си, За да го занесе в ръката си.

Como salió del vientre de su madre, desnudo, así se vuelve, tornando como vino; y nada tuvo de su trabajo para llevar en su mano.

16 О ще и това е тежко зло, Че по всичко, както е дошъл, така ще и да отиде; И каква полза за него, че се е трудил за вятъра?

Este también es un gran mal, que como vino, así haya de volver. ¿Y de qué le aprovechó trabajar al viento?

17 О ще и през всичките си дни яде в тъмнина, И има много досада и болест и негодуване.

Demás de esto, todos los días de su vida comerá en tinieblas, con mucho enojo y dolor y miseria.

18 Е то какво видях аз за добро и прилично: Да яде някой и да пие, И да се наслаждава от благото на всичкия си труд, В който се труди под слънцето, През всичките дни на живота си, които му е дал Бог; Защото това е делът му.

He aquí pues el bien que yo he visto: Que lo bueno es comer y beber, y gozar uno del bien de todo su trabajo con que se fatiga debajo del sol, todos los días de su vida que Dios le ha dado; porque esta es su parte.

19 И на който човек е дал Бог богатство и имот, И му е дал власт да яде от тях, И да взема дяла си, и да се весели с труда си, - Това е дар от Бога.

Asimismo, á todo hombre á quien Dios dió riquezas y hacienda, y le dió también facultad para que coma de ellas, y tome su parte, y goce su trabajo; esto es don de Dios.

20 З ащото няма много да помни дните на живота си, Понеже Бог му отговаря с веселието на сърцето му.

Porque no se acordará mucho de los días de su vida; pues Dios le responderá con alegría de su corazón.