1 Т ака всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

TÉNGANNOS los hombres por ministros de Cristo, y dispensadores de los misterios de Dios.

2 П ри туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

Mas ahora se requiere en los dispensadores, que cada uno sea hallado fiel.

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

Yo en muy poco tengo el ser juzgado de vosotros, ó de juicio humano; y ni aun yo me juzgo.

4 З ащото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

Porque aunque de nada tengo mala conciencia, no por eso soy justificado; mas el que me juzga, el Señor es.

5 З атова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

Así que, no juzguéis nada antes de tiempo, hasta que venga el Señor, el cual también aclarará lo oculto de las tinieblas, y manifestará los intentos de los corazones: y entonces cada uno tendrá de Dios la alabanza.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

Esto empero, hermanos, he pasado por ejemplo en mí y en Apolos por amor de vosotros; para que en nosotros aprendáis á no saber más de lo que está escrito, hinchándoos por causa de otro el uno contra el otro.

7 З ащото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

Porque ¿quién te distingue? ¿ó qué tienes que no hayas recibido? Y si lo recibiste, ¿de qué te glorías como si no hubieras recibido?

8 С ити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

Ya estáis hartos, ya estáis ricos, sin nosotros reináis; y ojalá reinéis, para que nosotros reinemos también juntamente con vosotros.

9 з ащото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

Porque á lo que pienso, Dios nos ha mostrado á nosotros los apóstoles por los postreros, como á sentenciados á muerte: porque somos hechos espectáculo al mundo, y á los ángeles, y á los hombres.

10 н ие безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

Nosotros necios por amor de Cristo, y vosotros prudentes en Cristo; nosotros flacos, y vosotros fuertes; vosotros nobles, y nosotros viles.

11 Н ие до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

Hasta esta hora hambreamos, y tenemos sed, y estamos desnudos, y somos heridos de golpes, y andamos vagabundos;

12 т рудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

Y trabajamos, obrando con nuestras manos: nos maldicen, y bendecimos: padecemos persecución, y sufrimos:

13 к ато ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

Somos blasfemados, y rogamos: hemos venido á ser como la hez del mundo, el desecho de todos hasta ahora.

14 Н е пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

No escribo esto para avergonzaros: mas amonéstoos como á mis hijos amados.

15 З ащото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

Porque aunque tengáis diez mil ayos en Cristo, no tendréis muchos padres; que en Cristo Jesús yo os engendré por el evangelio.

16 З атова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Por tanto, os ruego que me imitéis.

17 П о тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

Por lo cual os he enviado á Timoteo, que es mi hijo amado y fiel en el Señor, el cual os amonestará de mis caminos cuáles sean en Cristo, de la manera que enseño en todas partes en todas las iglesias.

18 Н о някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

Mas algunos están envanecidos, como si nunca hubiese yo de ir á vosotros.

19 Н о, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

Empero iré presto á vosotros, si el Señor quisiere; y entenderé, no las palabras de los que andan hinchados, sino la virtud.

20 З ащото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

Porque el reino de Dios no consiste en palabras, sino en virtud.

21 Щ о искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

¿Qué queréis? ¿iré á vosotros con vara, ó con caridad y espíritu de mansedumbre?