1 Т ака всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.

¶ Let us reckon men as ministers of Christ and stewards of the mysteries of God.

2 П ри туй, което тук се изисква от настойниците е, <всеки> да се намери верен.

Moreover, it is required in stewards that each one be found faithful.

3 А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки <съд;> даже аз не съдя сам себе си.

But with me it is a very small thing that I should be judged by you or by man’s judgment; I do not even judge my own self.

4 З ащото, при все че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан; защото Господ е, Който ще ме съди.

For although I have nothing on my conscience, yet am I not hereby justified, but he that judges me is the Lord.

5 З атова недейте съди нищо преждевременно, докле не дойде Господ, Който ще извади на видело скритото в тъмнината, и ще изяви намеренията на сърцата; и тогава всеки ще получи <подобаващата> нему похвала от Бога.

Therefore, judge nothing before the time, until the Lord comes, who both will bring to light the hidden things of darkness and will make manifest the counsels of the hearts; and then shall each one have praise of God.

6 И това, братя, преносно приспособих към себе си и към Аполоса заради вас, за да се научите чрез нас да не <престъпвате> границата на писаното, да се не гордее някой от вас с един против друг.

And these things, brethren, I have in a figure transferred to myself and to Apollos for your sakes, that in us ye might not learn above that which is written, lest because of one, some of you become puffed up against others.

7 З ащото, кой те прави да се отличаваш <от другиго?> И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?

¶ For who makes thee to judge? and what hast thou that thou didst not receive? now if thou didst receive it, what dost thou glory of, as if thou hadst not received it?

8 С ити сте вече, обогатихте се вече, царувате <и то> без нас. И дано царувате, та ние заедно с вас да царуваме;

Now ye are full, now ye are rich, ye reign as kings without us, and I wish ye did reign, that we also might reign with you.

9 з ащото струва ми се, че Бог изложи нас, апостолите, най-последни, като човеци осъдени на смърт; защото станахме показ на света, на ангели и на човеци;

For I think that God has set forth us the apostles last, as it were appointed to death; for we are made a spectacle unto the world and to angels and to men.

10 н ие безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни, а ние опозорени.

We are fools for Christ’s sake, but ye are prudent in Christ; we are weak, but ye are strong; ye are honourable, but we are despised.

11 Н ие до тоя час и гладуваме и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме,

Even unto this present hour we both hunger and thirst and are ill clad and are buffeted and have no certain dwellingplace

12 т рудим се, работейки със своите ръце; като ни хулят, благославяме; като ни гонят, постоянствуваме;

and labour, working with our own hands; being reviled, we bless; being persecuted, we suffer it;

13 к ато ни злословят, умоляваме; станахме до днес като измет на света, измет на всичко.

being blasphemed, we intreat; we are made as the filth of this world and are the offscouring of all things unto this day.

14 Н е пиша това, да ви посрамя, но да ви увещая, като любезни мои чада.

¶ I do not write these things to shame you, but to warn you, as to my beloved sons.

15 З ащото, ако имахме десетки хиляди наставници в Христа, пак мнозина бащи нямате; понеже аз ви родих в Христа Исуса чрез благовестието.

For though ye may have ten thousand instructors in Christ, yet ye shall not have many fathers, for in Christ Jesus I have begotten you through the gospel.

16 З атова ви се моля, бъдете подражатели на мене.

Therefore, I beseech you that ye imitate me.

17 П о тая причина ви пратих Тимотея, който ми е възлюбено и вярно чадо в Господа; той ще ви напомни моите пътища в Христа, такива <пътища>, каквито получавам навсякъде във всяка църква.

¶ For this cause I have sent Timothy unto you, who is my beloved son and faithful in the Lord, who shall bring you into remembrance of my ways which are in Christ, as I teach everywhere in every congregation.

18 Н о някои се възгордяха, като че нямаше да дойда при вас.

Now some are puffed up as though I will never come to you.

19 Н о, ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас, и ще изпитам, не думите, но силата на тия, които са се възгордели.

But I will come to you shortly, if the Lord wills, and will know not the words of those who are puffed up, but the virtue.

20 З ащото Божието царство не се състои в думи, а в сила.

For the kingdom of God is not in words, but in virtue.

21 Щ о искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

What will ye? Shall I come unto you with a rod or in charity and in the spirit of meekness?