1 Т огава какво? Да речем ли: Нека останем в греха, за да се умножи благодатта?

¶ What shall we say then? Shall we continue in sin that grace may abound?

2 Д а не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?

No, in no wise. How shall we that are dead to sin live any longer therein?

3 И ли не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?

Know ye not that all of us that are baptized into Jesus the Christ are baptized into his death?

4 З атова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участвуваме в смърт, тъй щото, както Христос биде възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

For we are buried with him by baptism into death, that just as the Christ was raised up from the dead to the glory of the Father, likewise we also walk in newness of life.

5 З ащото, ако сме се съединили с Него чрез смърт подобна на Неговата, ще се <съединим> и чрез възкресение подобно на Неговото;

For if we have been planted together in him in the likeness of his death, we shall be also in the likeness of his resurrection,

6 к ато знаем това, че нашето старо естество бе разпнато с <Него>, за да се унищожи тялото на греха, та да не робуваме вече на греха.

knowing this: that our old man is crucified with him that the body of sin might be destroyed that we should not serve sin any longer.

7 З ащото, който е умрял, той е оправдан от греха.

For he that is dead is justified from sin.

8 Н о ако сме умрели с Христа, вярваме, че ще и да живеем с Него,

Now if we die with the Christ, we believe that we shall also live with him,

9 з наейки, че Христос, като биде възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него.

knowing that the Christ, having been raised from the dead, dies no more; death has no more dominion over him.

10 З ащото, смъртта, с която умря, Той умря за греха веднъж завинаги; а животът, който живее, живее <го> за Бога.

For he that is dead died unto sin once, and he that lives, lives unto God.

11 Т ака и вие считайте себе си за мъртви към греха, а живи към Бога в Христа Исуса.

Likewise also reckon yourselves to be truly dead unto sin, but alive unto God in Christ, Jesus, our Lord.

12 И тъй, да не царува грехът във вашето смъртно тяло, та да се покорявате на неговите страсти.

Therefore do not let sin reign in your mortal body that ye should obey it in the lusts thereof.

13 Н ито представяйте <телесните> си части като оръдия на неправдата; но представяйте себе си на Бога като оживели от мъртвите, и <телесните> си части на Бога като оръдия на правдата.

Neither present your members as instruments of unrighteousness unto sin, but present yourselves unto God as those that are alive from the dead and your members as instruments of righteousness unto God.

14 З ащото грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат.

So that sin shall have no dominion over you; for ye are not under the law, but under grace.

15 Т огава какво? Да грешим ли, защото не сме под закон, а под благодат? Да не бъде!

What then? shall we sin because we are not under the law, but under grace? No, in no wise.

16 Н е знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на оня, комуто се покорявате, било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда?

Or know ye not that to whom ye present yourselves slaves to obey, his slaves ye are to whom ye obey, whether of sin unto death or of the obedience unto righteousness?

17 Б лагодарение, обаче, Богу, че като бяхте слуги на греха, вие се покорихте от сърце на оня образец на вероучението, в който бяхте обучени,

Thank God that, although ye were the slaves of sin, ye have obeyed from the heart that form of doctrine unto which ye are delivered;

18 и , освободени от греха, станахте слуги на правдата.

and freed from sin, ye are become the slaves of righteousness.

19 ( По човешки говоря поради немощта на вашето естество). Прочее, както предавахте <телесните> си части <като> слуги на нечистотата и на беззаконието, което докарва <още> беззаконие, така сега предайте частите си <като> слуги на правдата, която докарва светост.

I speak a human thing because of the weakness of our flesh: that as ye presented your members to serve uncleanness and iniquity unto iniquity, likewise now present your members to serve righteousness unto holiness.

20 З ащото, когато бяхте слуги на греха не бяхте обуздавани от правдата.

For being previously the slaves of sin, now ye have been made the slaves of righteousness.

21 К акъв плод имахте тогава от ония неща? - неща, за които сега се срамувате, защото сетнината им е смърт.

What fruit had ye then in those things of which ye are now ashamed? for the end of those things is death.

22 Н о сега като се освободихте от греха, и станахте слуги на Бога, имате за плод <това, че отивате> към светост, на която истината е вечен живот.

But now freed from sin and made slaves to God, ye have as your fruit sanctification and as the end, everlasting life.

23 З ащото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.

For the wages of sin is death, but the grace of God is eternal life in Christ Jesus our Lord.