1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

¶ My son, attend unto my wisdom, and bow thine ear to my intelligence;

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

that thou may keep council and that thy lips may conserve knowledge.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

For the lips of the strange woman drop as a honeycomb, and her mouth is smoother than oil,

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

But her end is bitter as wormwood, sharp as a twoedged sword.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Her feet go down to death, her steps uphold Sheol,

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

lest thou should ponder the path of life, her ways are unstable; thou shalt not know them.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Hear me now therefore, O ye sons, and do not depart from the words of my mouth.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Remove thy way far from her, and do not come near the door of her house,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

lest thou give thine honour unto others and thy years unto the cruel,

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

lest strangers be filled with thy wealth, and thy labours be in the house of a stranger,

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

and thou mourn at the last when thy flesh and thy body are consumed

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

and say, How have I hated chastening and my heart despised reproof

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

and have not obeyed the voice of those who chastened me, nor inclined my ear to those that instructed me!

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

I have been in almost every kind of evil, in the midst of society and of the congregation.

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

¶ Drink waters out of thine own cistern and running waters out of thine own well.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Let thy fountains be dispersed abroad, and rivers of thy waters in the streets.

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

Let them be only thine own and not for strangers with thee.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Thy fountain shall be blessed; and rejoice with the wife of thy youth.

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

Let her be as the loving hind and pleasant roe; let her breasts satisfy thee at all times; and be thou ravished always with her love, without eyes for anyone else.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

And why wilt thou, my son, be ravished with a woman belonging to someone else, and embrace the bosom of a stranger?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

For the ways of man are before the eyes of the LORD, and he weighs all his goings.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

His own iniquities shall take hold of the wicked, and he shall be imprisoned with the cords of his sins.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

He shall die because he did not submit to chastening; and due to the greatness of his folly he shall go astray.