1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Fiule, ia aminte la înţelepciunea mea, şi pleacă urechea la învăţătura mea,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

ca să fii cu chibzuinţă, şi buzele tale să aibă cunoştinţă.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

Căci buzele femeii străine strecoară miere, şi cerul gurii ei este mai lunecos decît untdelemnul;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

dar la urmă este amară ca pelinul, ascuţită ca o sabie cu două tăişuri.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Picioarele ei pogoară la moarte, paşii ei dau în locuinţa morţilor.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

Aşa că ea nu poate găsi calea vieţii, rătăceşte în căile ei, şi nu ştie unde merge.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Şi acum, fiilor, ascultaţi-mă, şi nu vă abateţi dela cuvintele gurii mele:

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

depărtează-te de drumul care duce la ea, şi nu te apropia de uşa casei ei,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

ca nu cumva să-ţi dai altora vlaga ta, şi unui om fără milă anii tăi;

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

ca nu cumva nişte străini să se sature de averea ta, şi tu să te trudeşti pentru casa altuia;

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

ca nu cumva să gemi, la urmă, cînd carnea şi trupul ţi se vor istovi,

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

şi să zici:,, Cum am putut eu să urăsc certarea, şi cum a dispreţuit inima mea mustrarea?

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Cum am putut să n'ascult glasul învăţătorilor mei, şi să nu iau aminte la ceice mă învăţau?

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Cît pe ce să mă nenorocesc de tot în mijlocul poporului şi adunării!``

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

Bea apă din fîntîna ta, şi din izvoarele puţului tău.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Ce, vrei să ţi se verse izvoarele afară? Şi să-ţi curgă rîurile pe pieţele de obşte?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

Lasă-le să fie numai pentru tine, şi nu pentru străinii de lîngă tine.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Izvorul tău să fie binecuvîntat, şi bucură-te de nevasta tinereţii tale.

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

Cerboaică iubită, căprioară plăcută: fii îmbătat tot timpul de drăgălăşiile ei, fii îndrăgostit necurmat de dragostea ei!

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

Şi pentruce, fiule, ai fi îndrăgostit de o străină, şi ai îmbrăţişa sînul unei necunoscute?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Căci căile omului sînt lămurite înaintea ochilor Domnului, şi El vede toate cărările lui.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Cel rău este prins în înseşi nelegiuirile lui, şi este apucat de legăturile păcatului lui.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

El va muri din lipsă de înfrînare, se va poticni din prea multa lui nebunie.