1 С ине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми,

Сын мой, будь внимателен к моей мудрости, внимай моему разуму,

2 З а да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.

чтобы тебе сохранить рассудительность, и чтобы речь твоя всегда выказывала знание.

3 З ащото от устните на чуждата жена капе мед, И устата й са по-меки от дървено масло;

Ведь уста чужой жены сочатся медом, и речь ее – мягче масла;

4 Н о сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.

но под конец она горька, как полынь, остра, как меч обоюдоострый.

5 Н озете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада,

Нисходят ноги ее к смерти, ее шаги ведут в мир мертвых.

6 Т ъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.

О стезе жизни она и не думает; кривы ее тропы, а она и не знает.

7 П рочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.

Итак, сыновья, послушайте меня; не отклоняйтесь от того, что я говорю.

8 О тдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,

Держи свой путь от нее подальше, к дверям ее дома не приближайся,

9 Д а не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите; -

чтобы чести своей не отдать другим, и безжалостным – своих лет,

10 Д а не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти <да отидат> в чужд дом;

чтобы богатством твоим не насыщались чужие, и твой труд не обогатил чужого дома.

11 А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,

Не то под конец жизни ты будешь стонать, когда плоть и тело твои будут истощены.

12 И да казваш: Как <можах да> намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,

Будешь говорить: «Как ненавидел я наставление! Как сердце мое презирало упрек!

13 И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си!

Я не слушался учителей и наставникам не внимал.

14 М алко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.

Я стою на краю окончательной гибели у всего собрания на глазах».

15 П ий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец.

Пей воду из своего водоема, воду, текущую из своего колодца.

16 В ън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?

Зачем твоим родникам растекаться по улицам и потокам вод твоих – по площадям?

17 Н ека бъдат само на тебе, А не и на чужди заедно с тебе.

Пусть они будут только твоими, с чужими не делись.

18 Д а бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.

Пусть источник твой будет благословен. Радуйся жене твоей юности,

19 & lt;Тя да ти бъде като> любезна кошута и мила сърна; Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов.

прекрасной лани, изящной серне. Пусть груди ее утоляют твое желание во всякое время, пусть всегда ты будешь опьянен ее любовью.

20 П онеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?

Зачем, мой сын, опьяняться тебе другой и обнимать стан чужой жены?

21 З ащото пътищата на човека са пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.

Ведь пути человека открыты Господу, и Он наблюдает за всеми его тропами.

22 Н ечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.

Грехи нечестивого ловят его в западню; крепко держат его узы собственного греха.

23 Т ой ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.

Гибнет он, не получив наставления, и сбивается с пути по великой своей глупости.