1 К ак покри Господ с облак сионовата дъщеря в гнева Си, Хвърли от небето долу на земята великолепието на Израиля, И в деня на гнева Си не си спомни за подножието Си!

О, как навис гнев Владыки над дочерью Сиона, словно грозовые тучи! С небес сбросил на землю красу Израиля и не вспомнил о подножии ног Своих, в день гнева Своего.

2 Г оспод изтреби всичките Яковови жилища, и не пожали; Събори в гнева Си укрепленията на Юдовата дъщеря; събори ги до земята; Оскверни царството и първенците му.

Без пощады поглотил Владыка все жилища Иакова, в гневе Своем Он разрушил твердыни дочери Иуды. Он отверг царство и в нечестии поверг вождей его на землю.

3 В разпаления Си гняв строши всеки Израилев рог; Оттегли десницата Си от да е срещу неприятеля; И като пламенен огън, който пояжда всичко наоколо, изгори Якова.

В свирепом гневе Он сокрушил все силы Израиля. Он отвел Свою правую руку, не защитил от наступающего врага. Он воспылал в Иакове, как пламя, что пожирает все вокруг.

4 З апъна лъка Си като враг; усили десницата Си като противник; И изби всичко приятно на окото; Върху шатъра на сионовата дъщеря изля яростта Си като огън.

Подобно врагу, Он натянул Свой лук, занес Свою правую руку, словно недруг. Он сразил всех, кто приятен для глаз, излил Свой гнев, как огонь, на шатер дочери Сиона.

5 Г оспод стана като неприятел; изтреби Израиля; Изтреби всичките му палати; съсипа крепостите му; И увеличи на Юдовата дъщеря плача и риданието.

Владыка стал подобен врагу, поглотил Он Израиль; уничтожил все дворцы его, и разрушил твердыни его. Он умножил плач и причитание дочери Иуды.

6 Т ой усилено събори шатъра му като <колиба в> градина; съсипа мястото на събранието му; Господ направи да се забрави в Сион определен празник и събота, И в пламенния Си гняв отхвърли цар и свещеник.

Разорил Он шатер Свой, как шалаш в огороде, Он разрушил место собрания Своего. Господь заставил Сион забыть праздники и субботы. В свирепом гневе Он отверг царя и священника.

7 Г оспод отхвърли олтара Си, погнуси се от светилището Си; Предаде стените на <сионските> палати в ръката на неприятелите, Които подигнаха шум в дома Господен като в празничен ден.

Владыка отверг Свой жертвенник и оставил Свое святилище; отдал Он в руки врагов стены дворцов Сиона. Неприятели подняли шум в доме Господа, словно в праздничный день.

8 Г оспод намисли да съсипе стената на сионовата дъщеря; Опна връвта; не оттегли ръката Си от да изтреби; И направи да жалее предстението и стената; те изнемогнаха заедно.

Господь решил разрушить стену дочери Сиона; Он протянул вервь и не удержал Своей руки от разорения. Рыдали и стены и внешние укрепления, изнывая вместе.

9 П ортите й затънаха в земята; Той сломи и строши лостовете й; Царят й и първенците й са между езичниците, дето законът го няма; И пророците й не получават видение от Господа.

Ворота ее втоптаны в землю, их засовы Он сломал и уничтожил. Царь и вожди ее в изгнании среди чужих народов. Нет больше Закона, и пророки ее не получают видений от Господа.

10 С тарейшините на сионовата дъщеря седят на земята и мълчат; Хвърлиха пръст на главите си; препасаха се във вретища; Ерусалимските девици навеждат главите си до земята.

Старцы дочери Сиона сидят безмолвно на земле, посыпали прахом головы свои и оделись в рубище. Девы Иерусалима опустили лица свои к земле. Плач Иеремии об Иерусалиме

11 О чите ми изнемощяха от сълзи; червата ми се смущават; Дробът ми се изсипа на земята поради разрушението на дъщерята на людете ми, Понеже младенците и бозайничетата примират по улиците на града.

Глаза мои ослабли от слез, душа моя мается, и сердце мое пролилось на землю из-за гибели народа моего, из-за того, что дети и грудные младенцы теряют сознание на улицах городских.

12 Д умат на майките си: Где има жито и вино? Когато примират като смъртно ранени по градските улици, Когато предават дух в пазухата на майките си.

Они говорят своим матерям: «Где хлеб и вино?» – теряя сознание, подобно раненым, на улицах городских, испуская дух на руках своих матерей.

13 К акво да ти заявя? Какво сравнение да ти представя, ерусалимска дъщерьо? Кому да те оприлича, за да те утеша, девице сионова дъщерьо? Защото разорението ти е голямо като морето; кой може да те изцели?

Что скажу я тебе? С чем тебя сравню, о дочь Иерусалима? Чему уподоблю тебя, чтоб я мог утешить тебя, о дева, дочь Сиона? Рана твоя глубока, как море; кто может исцелить тебя?

14 П ророците ти видяха за тебе суетни и глупави видения, И не откриха беззаконието ти, за да те върнат от плен, Но видяха за тебе лъжливо наложени и прелъстителни пророчества.

Видения твоих пророков были ложными и пустыми. Они не раскрывали твой грех, иначе предотвратили бы твое пленение. Их пророчества были ложными и вводили тебя в заблуждение.

15 В сички, които заминават в пътя, изпляскват с ръце против тебе, Подсвиркват и кимват с главите си, поради ерусалимската дъщеря, <и казват>: Това ли е градът, който наричаха Съвършенство на красотата, и, <Градът>, за който цял свят се радва?

Руками всплескивают все проходящие мимо, качают головой и глумятся над дочерью Иерусалима: «Не этот ли город называли совершенством красоты, радостью всей земли?»

16 В сичките ти неприятели широко отвориха против тебе устата си; Подсвиркват, скърцат със зъбите си и казват: Погълнахме я; Наистина това е денят, който очаквахме; намерихме го, видяхме го.

Все враги твои широко разинули пасть свою на тебя. Они глумятся и скрежещут зубами, говоря: «Мы поглотили ее! Вот день, который мы так ждали, вот и дожили мы, вот и увидели!»

17 Г оспод извърши онова, което беше намислил; изпълни словото, което беше изрекъл от древни дни; Разори без да пожали, развесели над тебе неприятеля, Възвиси рога на противниците ти.

Господь исполнил Свой замысел, исполнил слово Свое, провозглашенное в древние дни. Разгромил Он тебя без пощады и позволил врагу злорадствовать над тобою, Он возвысил неприятелей твоих.

18 С ърцето им извика към Господа, <като казва>: Стено на сионовата дъщеря, проливай, като поток, сълзи денем и нощем; Не си давай почивка; да не изсъхва зеницата на окото ти.

Сердца людей взывают к Владыке. О стена дочери Сиона, день и ночь проливай слезы ручьем, не давай покоя себе, не давай отдыха глазам твоим!

19 С тани, извикай нощем при първото поставяне на стражите; Излей сърцето си като вода пред лицето на Господа; Издигни към Него ръцете си за живота на младенците си, Които примират от глад край всичките улици.

Вставай и взывай ночью, снова и снова. Изливай сердце свое, как воду, в присутствии Владыки. Простирай свои руки к Нему и моли о жизни детей своих, теряющих сознание от голода на всех перекрестках. Стон Иерусалима

20 В иж, Господи, гледай на кого си направил това! Да ядат ли жените рожбата си, младенците на обятията си? Да бъдат ли убити в светилището Господно свещеник и пророк?

– Взгляни, Господи, и посмотри, с кем Ты когда-либо поступал так, чтобы женщины ели своих детей, младенцев вскормленных ими? Чтобы убивали священника и пророка в святилище Владыки?

21 Д ете и старец лежат на земята по пътищата; Девиците ми и младежите ми паднаха от нож; Избил си ги в деня на гнева Си; изклал си без да пожалиш.

Дети и старики лежат в пыли на улицах, мои юноши и девушки пали от меча. Убивал Ты их в день гнева Своего, заколал их без пощады.

22 П ризвал си отвред ужасителите ми като в ден на определен празник; И никой не се отърва нито остана в деня на гнева Господен; Ония, които съм носила в обятия и отхранила, неприятелят ми ги довърши.

Ты отовсюду, как на праздник, созвал на меня ужасы. В день гнева Господа никто не спасся и не уцелел. Тех, о ком я заботилась и кого растила, погубил мой враг.