1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>
Почему Всемогущий не назначит время для суда? Почему те, кто знает Его, этих дней ожидают тщетно?
2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Люди передвигают межи, пасут украденные стада.
3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
У сироты угоняют осла и вола у вдовы отнимают в залог;
4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.
с дороги сталкивают бедняка, и должны скрываться все страдальцы земли.
5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.
Словно дикие ослы в пустыне, выходят на свой труд бедные, разыскивая в степи пищу себе и детям своим.
6 Ж ънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;
Жнут они не на своих полях, и виноград собирают у нечестивых.
7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Не имея одежды, ночуют нагими – нечем им от стужи прикрыться.
8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
Секут их в горах дожди; льнут они к скалам, ища приюта.
9 & lt;Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
От груди отнимается сирота, и младенцев у бедных берут в залог.
10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Не имея одежды, ходят они нагими; нося снопы, остаются голодными.
11 И зстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Между стенами давят они масло из оливок; страдая от жажды, топчут они виноград.
12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Стонут в городе умирающие, и зовут на помощь уста израненных. Но Бог не замечает несправедливости. Преступления злых людей под покровом ночи
13 & lt;Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Есть те, кто восстают против света, они не знают путей его, и не следуют по ним.
14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
Меркнет день, и встает убийца, чтобы убить бедняка и нищего. Он крадется в ночи, как вор.
15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
Ждет сумерек око распутника; он думает: «Ничьи глаза меня не увидят», – и закутывает лицо.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
В темноте они вламываются в дома, а днем запираются у себя; свет им неведом.
17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Непроглядная тьма – их утро; и отрадны им ужасы кромешной тьмы. Судьба нечестивых
18 Б ърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.
Но они – лишь пена на глади вод; их земельный надел проклят, и никто не пойдет к ним топтать в давильне виноград.
19 & lt;Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.
Сушь и зной поглощают снег, а грешников – мир мертвых.
20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Позабудет их материнское чрево, полакомится ими червь; о злодеях больше никто не вспомнит, они будут сломаны, словно дерево.
21 П оглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,
Они притесняют бесплодную и бездетную и вдове не делают добра.
22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Но Бог и сильных одолеет Своей силой; они утвердились, но нет им за жизнь ручательства.
23 & lt;Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.
Он дает им покоиться безмятежно, но глаза Его видят их пути.
24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.
На миг вознесутся, и вот – их нет; они падают и умирают, как все; их жнут, как колосья.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Разве это не так? Кто во лжи меня обличит и в ничто обратит мою речь?