Йов 24 ~ Иов 24

picture

1 З ащо, ако времената не са скрити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му <за съд?>

Почему Всемогущий не назначит время для суда? Почему те, кто знает Его, этих дней ожидают тщетно?

2 Е дни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;

Люди передвигают межи, пасут украденные стада.

3 О ткарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;

У сироты угоняют осла и вола у вдовы отнимают в залог;

4 И зтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно <от тях>.

с дороги сталкивают бедняка, и должны скрываться все страдальцы земли.

5 Е то, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята им доставя храна за чадата им.

Словно дикие ослы в пустыне, выходят на свой труд бедные, разыскивая в степи пищу себе и детям своим.

6 Ж ънат фуража в нивата, <за да го ядат>. И берат лозата на неправедника;

Жнут они не на своих полях, и виноград собирают у нечестивых.

7 Ц яла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;

Не имея одежды, ночуют нагими – нечем им от стужи прикрыться.

8 И змокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.

Секут их в горах дожди; льнут они к скалам, ища приюта.

9 & lt;Други> грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.

От груди отнимается сирота, и младенцев у бедных берут в залог.

10 Г оли, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;

Не имея одежды, ходят они нагими; нося снопы, остаются голодными.

11 И зстискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.

Между стенами давят они масло из оливок; страдая от жажды, топчут они виноград.

12 У миращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.

Стонут в городе умирающие, и зовут на помощь уста израненных. Но Бог не замечает несправедливости. Преступления злых людей под покровом ночи

13 & lt;Други> са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,

Есть те, кто восстают против света, они не знают путей его, и не следуют по ним.

14 У биецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.

Меркнет день, и встает убийца, чтобы убить бедняка и нищего. Он крадется в ночи, как вор.

15 Т ака и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.

Ждет сумерек око распутника; он думает: «Ничьи глаза меня не увидят», – и закутывает лицо.

16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.

В темноте они вламываются в дома, а днем запираются у себя; свет им неведом.

17 З ащото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.

Непроглядная тьма – их утро; и отрадны им ужасы кромешной тьмы. Судьба нечестивых

18 Б ърже се <отвличат> по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат <вече> към пътя за лозята.

Но они – лишь пена на глади вод; их земельный надел проклят, и никто не пойдет к ним топтать в давильне виноград.

19 & lt;Както> сушата и топлината поглъщат водата от снега, <Така> и преизподнята грешните.

Сушь и зной поглощают снег, а грешников – мир мертвых.

20 М айчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.

Позабудет их материнское чрево, полакомится ими червь; о злодеях больше никто не вспомнит, они будут сломаны, словно дерево.

21 П оглъщат неплодната, която не ражда; И на вдовицата не правят добро,

Они притесняют бесплодную и бездетную и вдове не делают добра.

22 В лачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.

Но Бог и сильных одолеет Своей силой; они утвердились, но нет им за жизнь ручательства.

23 & lt;Бог> им дава безопасност, и те се успокояват с нея: Но очите Му са върху пътищата им.

Он дает им покоиться безмятежно, но глаза Его видят их пути.

24 В ъздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички <други> си отиват, И отсичат се както главите на класовете.

На миг вознесутся, и вот – их нет; они падают и умирают, как все; их жнут, как колосья.

25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?

Разве это не так? Кто во лжи меня обличит и в ничто обратит мою речь?