Йоан 18 ~ От Иоанна 18

picture

1 К ато изговори това, Исус излезе с учениците Си отвъд потока Кедрон, гдето имаше градина, в която влезе Той и учениците Му.

Сказав это, Иисус пошел со Своими учениками на другую сторону Кедронской долины, где был сад, в который они и вошли.

2 А и Юда, който Го предаваше, знаеше това място; защото Исус често се събираше там с учениците Си.

Предатель Иуда знал это место, так как Иисус часто собирался там со Своими учениками.

3 И тъй, Юда като взе една чета войници и служители от главните свещеници и фарисеите, дойде там с фенери, факли и оръжия.

Поэтому Иуда привел туда с собой отряд воинов, а также слуг, посланных первосвященниками и фарисеями. Они пришли с фонарями, факелами и оружием.

4 А Исус като знаеше всичко, което щеше да Го сполети, излезе и им рече: Кого търсите?

Иисус знал все, что должно было с Ним произойти. Он вышел вперед и спросил: – Кого вы ищете?

5 О тговориха Му: Исуса Назарянина. Исус им каза: Аз съм. С тях стоеше и Юда, който Го предаваше.

– Иисуса из Назарета, – ответили те. – Это Я, – сказал Иисус. Предатель Иуда тоже стоял с ними.

6 И когато им каза: Аз съм, те се дръпнаха назад и паднаха на земята.

Когда Иисус сказал: «Это Я», – они отступили назад и упали на землю.

7 П ак ги попита: Кого търсите? А те рекоха: Исуса Назарянина.

Он опять спросил их: – Кого вы ищете? – Иисуса из Назарета, – сказали они.

8 И сус отговори: Рекох ви, че съм Аз; прочее, ако Мене търсите оставете тия да си отидат;

– Я же вам сказал, что это Я, – ответил Иисус. – Если вы ищете Меня, то отпустите остальных.

9 ( за да се изпълни думата казана от Него: От тия, които си Ми дал, ни един не изгубих).

Он сказал это, чтобы исполнились Его слова: «Я не потерял никого из тех, кого Ты дал Мне».

10 А Симон Петър, като имаше нож, измъкна го, удари слугата на първосвещеника, и му отсече дясното ухо; а името на слугата беше Малх.

У Симона Петра был меч, он выхватил его, ударил слугу первосвященника и отсек ему правое ухо. Слугу звали Малх.

11 Т огава Исус рече на Петра: Тури ножа в ножницата. Чашата, която Ми даде Отец, да я не пия ли?

Тогда Иисус сказал Петру: – Вложи меч в ножны! Разве Я не должен выпить чашу, которую дал Мне Отец? Иисус на допросе у Анны (18: 12-13 – Мат. 26: 57; Мк. 14: 53-54; Лк. 22: 54)

12 И тъй, четата, хилядникът и юдейските служители хванаха Исуса и Го вързаха.

Отряд воинов, их командир и иудейские стражники арестовали Иисуса и связали Его.

13 И заведоха Го първо при Анна; защото той беше тъст на Каиафа, който беше първосвещеник през тая година.

Они привели Его вначале к Анне. Анна был тестем Кайафы, который был в тот год первосвященником.

14 А Каиафа, беше онзи, който беше съветвал юдеите, че е по-добре един човек да загине за людете.

Это был Кайафа, который убеждал иудеев, что будет лучше, если один человек умрет за народ. Первое отречение Петра (Мат. 26: 69-70; Мк. 14: 66-68; Лк. 22: 54-57)

15 И подир Исуса вървяха Симон Петър и един друг ученик; и този ученик, като беше познат на първосвещеника, влезе с Исуса в двора на първосвещеника.

Симон Петр и еще один ученик шли следом за Иисусом. Первосвященник знал этого ученика, и поэтому тот смог пройти с Иисусом во двор,

16 А Петър стоеше вън до вратата; и тъй другият ученик, който беше познат на първосвещеника, излезе та каза на вратарката и въведе Петра.

а Петр остался снаружи у ворот. Ученик, который был знаком первосвященнику, вышел, поговорил с привратницей и провел Петра внутрь.

17 И слугинята вратарка казва на Петра: И ти ли си от учениците на Този човек? Той казва: Не съм.

– Ты случайно не один из учеников Этого Человека? – спросила привратница. – Нет, – ответил Петр.

18 А слугите и служителите бяха наклали огън, защото беше студено, и стояха та се грееха; а и Петър стоеше с тях и се грееше.

Было холодно. Слуги и стражники разложили костер и грелись у него. Петр тоже стоял у костра и грелся. Иисус на допросе у Анны

19 А първосвещеникът попита Исуса за учениците Му и за учението Му.

Тем временем первосвященник допрашивал Иисуса о Его учениках и учении.

20 И сус му отговори: Аз говорих явно на света, винаги поучавах в синагогите и в храма, гдето всички юдеи се събират, и нищо не съм говорил скришно.

– Я открыто говорил миру, – отвечал Иисус, – Я всегда учил в синагогах или в храме, там, где собираются все иудеи. Тайного Я ничего не говорил.

21 З ащо питаш Мене? питай ония, които са Ме слушали, какво съм им говорил; ето, те знаят що съм казвал.

Зачем ты Меня допрашиваешь? Спроси тех, кто Меня слушал, они наверняка знают, что Я говорил.

22 К огато рече това, един от служителите, който стоеше наблизо, удари плесница на Исуса и рече: Така ли отговаряш на първосвещеника?

Когда Иисус это сказал, один из стоящих поблизости служителей ударил Иисуса по лицу. – Ты как разговариваешь с первосвященником! – возмутился он.

23 И сус му отговори: Ако съм продумал <нещо> зло, покажи злото; но ако добро, защо ме биеш?

– Если Я сказал что-то не так, то укажи, что не так, – ответил Иисус. – Если же Я прав, то зачем ты бьешь Меня?

24 А нна, прочее, Го прати вързан при първосвещеника Каиафа.

Анна отослал Иисуса связанным к первосвященнику Кайафе. Второе и третье отречение Петра (Мат. 26: 71-75; Мк. 14: 69-72; Лк. 22: 58-62)

25 А Симон Петър стоеше и се грееше; и рекоха му: Не си ли и ти от Неговите ученици? Той отрече казвайки: Не съм.

Симон Петр все стоял и грелся у костра, когда его еще раз спросили: – Ты случайно не один из Его учеников? Петр отрицал. – Нет, – сказал он.

26 Е дин от слугите на първосвещеника, сродник на онзи, комуто Петър отсече ухото, казва: Нали те видях аз в градината с Него?

Тогда один из слуг первосвященника, родственник того, которому Петр отсек ухо, сказал: – Разве не тебя я видел с Ним в саду?

27 И Петър пак се отрече; и на часа изпя петел.

Петр снова стал все отрицать, и в этот момент пропел петух. Иисус на допросе у Пилата (Мат. 27: 11-14; Мк. 15: 2-5; Лк. 23: 2-5)

28 Т огава поведоха Исуса от Каиафа в преторията; а беше рано. Но сами те не влязоха в преторията, за да се не осквернят, та да могат да ядат пасхата.

От Кайафы Иисуса повели в резиденцию наместника. Было раннее утро, и иудеи, опасаясь оскверниться, не вошли в здание, иначе они не смогли бы потом есть пасхальный ужин.

29 З атова Пилат излезе при тях и каза: В какво обвинявате Тоя човек?

Поэтому Пилат вышел к ним. – В чем вы обвиняете Этого Человека? – спросил он.

30 В отговор му рекоха: Ако не беше Той злодеец, не щяхме да Го предадем на тебе.

– Не будь Он преступником, мы бы не привели Его к тебе, – ответили они.

31 А Пилат им рече: Вземете Го вие и Го съдете според вашия закон. Юдеите му рекоха: Нам не е позволено да умъртвим никого,

Пилат сказал: – Берите Его сами и судите по вашему Закону. – Но у нас нет права никого казнить, – возразили иудеи.

32 ( за да се изпълни думата, която рече Исус, като означаваше с каква смърт щеше да умре).

Так должны были исполниться слова Иисуса о том, какой смертью Он умрет.

33 И тъй, Пилат пак влезе в преторията, повика Исуса и Му каза: Ти юдейски Цар ли си?

Тогда Пилат вошел внутрь своей резиденции, вызвал Иисуса и спросил Его: – Ты Царь иудеев?

34 И сус отговори: От себе си ли казваш това, или други са ти говорили за Мене?

– Ты это от себя говоришь, или тебе обо Мне сказали другие? – спросил в ответ Иисус.

35 П илат отговори: Че аз юдеин ли съм? Твоят народ и главните свещеници Те предадоха на мене. Какво си сторил?

– Я что, иудей? – ответил Пилат. – Это Твой народ и первосвященники передали Тебя мне. Что Ты сделал?

36 И сус отговори: Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е оттук.

Иисус сказал: – Царство Мое – не одно из царств этого мира. Если бы оно было таким, то Мои подданные сражались бы за Меня, чтобы Я не был передан иудеям. Но сейчас Мое Царство не отсюда.

37 З атова Пилат Му каза: Тогава, Ти цар ли си? Исус отговори: Ти <право> казваш, защото Аз съм цар. Аз за това се родих, и за това дойдох на света, да свидетелствувам за истината. Всеки, който е от истината, слуша Моя глас.

– Так значит, Ты все-таки Царь? – спросил Пилат. – Ты сам говоришь, что Я Царь, – ответил Иисус. – Я родился и пришел в мир, чтобы свидетельствовать об истине. Всякий, кто на стороне истины, слушает Меня.

38 П илат Му каза: Що е истина? И като рече това, пак излезе при юдеите и каза им: Аз не намирам никаква вина в него.

Пилат спросил: – Что есть истина? Потом он опять вышел к иудеям и сказал: – Я не нахожу в Нем никакой вины. Пилат осуждает Иисуса на распятие (Мат. 27: 15-31; Мк. 15: 6-20; Лк. 23: 13-25)

39 А у вас има обичай да ви пущам по един на пасхата; желаете ли, прочее, да ви пусна юдейския цар?

– У вас есть обычай, чтобы я на Пасху отпускал на свободу одного из заключенных. Хотите, чтобы я отпустил вам «Царя иудеев»?

40 Т огава те пак закрещяха, казвайки: Не Тоя, но Варава. А Варава беше разбойник.

Они в ответ закричали: – Нет! Не Его! Отпусти нам Варавву! Варавва же был мятежником.