1 С ине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.

Сын мой, храни мои слова и повеления мои береги.

2 П ази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.

Соблюдай мои повеления – и будешь жить; храни мое наставление, как зеницу ока твоего.

3 В ържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,

На пальцы его навяжи, напиши на дощечке сердца.

4 К ажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,

Скажи мудрости: «Ты сестра мне» – и назови разум своим близким родственником.

5 З а да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.

Они сохранят тебя от чужой жены, от жены другого с ее обольщающими словами.

6 П онеже, като погледвах през решетките На прозореца на къщата си,

В доме моем я смотрел в окно сквозь решетку оконную.

7 В идях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.

Я увидел среди простаков, заметил среди молодых людей неразумного юношу.

8 К ойто минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.

Проходил он по улице рядом с ее углом, путь держа к ее дому,

9 & lt;Беше> в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.

в сумерки, когда вечерело, и ложилась ночная тьма.

10 И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;

И навстречу ему вышла женщина, как блудница одетая, с сердцем коварным.

11 ( Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават вкъщи

(Шумна она и упряма, ноги ее не задерживаются дома –

12 К ога по улиците, кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);

то на улице, то на площадях, то на каждом углу ждет в засаде.)

13 К ато го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:

Она схватила его, поцеловала и сказала с бесстыдным лицом:

14 К ато бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,

«Жертвы примирения у меня: я обеты свои сегодня исполнила.

15 З атова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.

Вот я и вышла тебе навстречу; я искала тебя и теперь нашла!

16 П остлала съм легло с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.

Я покрыла мою постель разноцветными тканями из Египта.

17 П окадила съм леглото си Със смирна, алой и канела.

Надушила я ложе мое миррой, алоэ и корицей.

18 Е ла, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.

Пойдем, до утра упьемся любовью, натешимся ласками!

19 З ащото мъжът <ми> не е у дома. Замина на дълъг път;

Мужа нет дома – он отправился в долгий путь.

20 В зе кесия с пари в ръката си, <Чак> на пълнолуние ще се върне у дома.

Он взял с собой кошелек с серебром – не вернется до дня полнолуния».

21 С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.

Множеством убедительных слов она его увлекла, соблазнила его льстивой своей речью.

22 И зведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,

И он тотчас за ней пошел, как вол, что идет на убой, как олень, что к силкам несется,

23 Д окато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.

пока печень ему не пронзит стрела. Он как птица, что в сеть стремится и не знает, что там ей – смерть.

24 С ега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.

Итак, сыновья, послушайте меня, внимайте моим словам.

25 Д а се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;

Не давай сердцу свернуть на пути ее, не блуждай по ее тропам.

26 З ащото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.

Потому что многих повергла она сраженными; многочисленны ее жертвы.

27 Д омът й е път към ада, И води надолу в клетките на смъртта.

Дом ее – путь в мир мертвых, уводящий в покои смерти.