Съдии 1 ~ Книга Судей 1

picture

1 П одир смъртта на Исуса, израилтяните се допитаха до Господа, казвайки: Кой пръв ще възлезе за нас против ханаанците да воюва против тях?

После смерти Иисуса израильтяне спросили Господа: – Кому из нас первым идти воевать с хананеями?

2 И Господ каза: Юда ще възлезе, ето, предадох земята в ръката му.

Господь ответил: – Первым пусть идет Иуда; Я отдаю землю в его руки.

3 Т огава Юда каза на брата си Симеона: Възлез с мене в моя предел, за да воюваме против ханаанците, и аз ще отида с тебе в твоя предел. И Симеон отиде с него.

Тогда воины Иуды сказали своим братьям симеонитам: – Идите с нами в землю, которая нам досталась, воевать с хананеями. А потом мы, в свой черед, пойдем с вами в вашу землю. И симеониты пошли с ними.

4 Ю да, прочее, възлезе; и Господ предаде ханаанците и ферезейците в ръката им; и те поразиха от тях във Везек десет хиляди мъже.

Когда Иуда со своими людьми вышел на бой, Господь отдал хананеев и ферезеев в их руки, и они сразили в Везеке десять тысяч человек.

5 И намериха Адонивезека във Везек, воюваха против него и поразиха ханаанците и ферезейците.

Там они и нашли Адони-Везека, сразились с ним и разбили хананеев и ферезеев.

6 А Адонивезек побягна; но те го погнаха и хванаха го, и отсякоха палците на ръцете му и на нозете му.

Адони-Везек бежал, но они погнались за ним, схватили его и отрубили ему большие пальцы на руках и на ногах.

7 И рече Адонивезек: Седемдесет царе с отсечени палци на ръцете и на нозете си са събирали <трохи> под трапезата ми; както съм аз правил, така ми въздаде Бог. И доведоха го в Ерусалим, гдето и умря.

Адони-Везек сказал: – Семьдесят царей с отрубленными большими пальцами на руках и на ногах собирали крохи под моим столом. Теперь Бог воздал мне за то, что я сделал. Его отвели в Иерусалим, где он и умер.

8 И юдейците воюваха против Ерусалим, и, като го завладяха, поразиха го с острото на ножа и предадоха града на огън.

Воины Иуды напали на Иерусалим и взяли его. Они предали город мечу и огню.

9 П одир това, юдейците слязоха, за да воюват против ханаанците, които живееха в хълмистата, и в южната и в полската страни.

После этого воины Иуды отправились на битву с хананеями, которые жили в нагорьях, в Негеве и в западных предгорьях.

10 Ю да отиде и против ханаанците, които живееха в Хеврон (а по-напред името на Хеврон беше Кириат-арва), и убиха Сесая, Ахимана и Талмая;

Они выступили против хананеев Хеврона (который прежде назывался Кирьят-Арба) и разбили Шешая, Ахимана и Талмая.

11 и от там отиде против жителите на Девир (а по-напред името на Девир беше Кириат-сефер).

Оттуда они пошли на жителей Давира (прежде он назывался Кирьят-Сефер).

12 И рече Халев: Който порази Кириат-сефер и го превземе, нему ще дам дъщеря си Ахса за жена.

Халев сказал: – Я отдам свою дочь Ахсу в жены тому, кто нападет на Кирьят-Сефер и возьмет его.

13 И превзе го Готониил, син на Кенеза, по-малкия брат на Халева; и той му даде дъщеря си Ахса за жена.

Отниил, сын младшего брата Халева Кеназа, взял его, и Халев отдал ему в жены свою дочь Ахсу.

14 И като отиваше тя му внуши щото да поиска от баща й нива; и тъй, като слезе от осела, Халев й рече: Що ти е?

В день, когда была назначена свадьба, она говорила с Отниилом о том, чтобы просить у ее отца поле. Когда она слезла со своего осла, Халев спросил ее: – Чего ты хочешь?

15 А тя му рече: Дай ми благословение; понеже си ми дал южна страна, дай ми и водни извори. И Халев й даде горните извори и долните извори.

Она ответила: – Окажи мне особую милость. Ты дал мне землю в Негеве – так дай мне и источники воды. И Халев дал ей верхние и нижние источники.

16 И потомците на кенееца, Моисеевия тъст, отидоха от Града на палмите, заедно с юдейците, в Юдовата пустиня, която е на юг от Арад; и отидоха та се заселиха между людете.

Потомки тестя Моисея, кенея, пошли с народом Иуды из города Пальм в пустыню Иуды, что в Негеве рядом с городом Арадом, и поселились среди народа.

17 Т огава Юда отиде с брата си Симеона, та поразиха ханаанците, които живееха в Сефат; и обрекоха града на изтребление; и градът се нарече Орма.

Воины Иуды пошли со своими братьями симеонитами, напали на хананеев, которые жили в Цефате, и полностью уничтожили город. Поэтому он получил название Хорма.

18 Ю да завладя и Газа с околностите му, Аскалон с околностите му и Акарон с околностите му.

Еще воины Иуды взяли Газу, Ашкелон и Экрон с их окрестностями.

19 Г оспод беше с Юда; и той изгони <жителите на> хълмистата страна, обаче, не изгони жителите и на долината, защото имаха железни колесници.

Господь был с воинами Иуды. Они овладели нагорьями, но не смогли прогнать жителей долин, потому что у тех были железные колесницы.

20 И дадоха Хеврон на Халева, според както Моисей беше казал; и той изгони от там тримата Енакови синове.

Как обещал Моисей, Хеврон был отдан Халеву, который прогнал оттуда троих сыновей Анака.

21 А вениаминците не изгониха евусейците, които населяваха Ерусалим; но евусейците живееха в Ерусалим заедно с вениаминците, <както живеят и> до днес.

Вениамитяне не смогли выселить иевусеев, которые жили в Иерусалиме; иевусеи живут там с вениамитянами до сегодняшнего дня.

22 С ъщо и Иосифовият дом, и те отидоха против Ветил; и Господ беше с тях.

Дом Иосифа напал на Вефиль, и Господь был с ними.

23 И Иосифовият дом прати да съгледат Ветил (а по-напред името на града беше Луз).

Когда они послали лазутчиков разведать Вефиль (прежде он назывался Луз),

24 И съгледателите видяха един човек, който излизаше из града, и рекоха му: Покажи ни, молим, входа на града, и ще ти покажем милост.

лазутчики увидели мужчину, выходящего из города, и сказали ему: – Покажи нам, как попасть в город, и мы обойдемся с тобой хорошо.

25 И той им показа входа на града, и те поразиха града с острото на ножа, а човека оставиха да излезе с цялото си семейство.

Он показал им, и они предали город мечу, но пощадили того человека и всю его семью.

26 И човекът отиде в Хетейската земя, гдето и съгради град и нарече го Луз, както е името му и до днес.

Этот человек пошел в землю хеттов, где построил город, который назвал Луз – так он называется и до сегодняшнего дня.

27 М анасия не изгони <жителите на> Ветсан и селата му, нито на Таанах и селата му, нито жителите на Дор и селата му, нито жителите на Ивлеам и селата му, нито жителите на Магедон и селата му; но ханаанците настояваха да живеят в оная земя.

Но Манассия не прогнал жителей Бет-Шеана, Таанаха, Дора, Ивлеама и Мегиддо и окрестных деревень, и в этой земле продолжали жить хананеи.

28 А Израил, когато стана силен наложи на ханаанците данък, без да ги изгони съвсем.

Когда Израиль окреп, они сделали хананеев подневольными, но не изгнали их полностью.

29 Н ито Ефрем изгони ханаанците, които живееха в Гезер; но ханаанците живееха в Гезер помежду им.

И Ефрем не прогнал хананеев, которые жили в городе Гезере, и хананеи продолжали жить там среди них.

30 З авулон тоже не изгони жителите на Китрон, нито жителите на Наалол; но ханаанците живееха между тях и бяха обложени с данък.

И Завулон не прогнал хананеев, живших в городах Китроне и в Нахалоле, которые остались среди них, но сделались подневольными.

31 А сир не изгони жителите на Акхо, нито жителите на Сидон, нито на Ахлав, нито на Ахзив, нито на Хелва, нито на Афек, нито на Роов;

И Асир не изгнал жителей Акко, Сидона, Ахлава, Ахзива, Хелвы, Афека и Рехова;

32 н о асирците обитаваха между ханаанците, местните жители, защото не ги изгониха.

и поэтому народ Асира жил среди хананеев, обитателей той земли.

33 Н ефталим не изгони жителите на Ветсемес, нито жителите на Ветенат, но живееше между ханаанците, местните жители; обаче жителите на Ветсемес и на Ветенат му плащаха данък.

И Неффалим не прогнал жителей Бет-Шемеша и Бет-Анафа: неффалимиты жили среди хананеев, обитателей той земли, а жителей Бет-Шемеша и Бет-Анафа сделали подневольными.

34 И аморейците принудиха данците да се оттеглят в хълмистата страна, защото не ги оставиха да слизат в долината;

Данитянам аморреи отрезали путь с нагорий на долину.

35 н о аморейците настояваха да живеят в гората Ерес, в Еалон, и в Саалвим. Но при все това, ръката на Иосифовия дом преодоля, така щото ония бяха обложени с данък.

Аморреи продолжали жить на горе Херес, в городе Айялоне и поселении Шаалвиме, но когда сила дома Иосифа возросла, они тоже стали подневольными.

36 А пределът на аморейците беше от нагорнището на Акравим, от скалата и нагоре.

Граница аморреев шла от Скорпионовой возвышенности, от Селы и далее.