1 С лед това, Авимелех, Еровааловият син, отиде в Сихем при братята на майка си, та говори на тях и на цялото семейство на бащиния дом на майка си, като рече:
Авимелех, сын Еруббаала, пришел к братьям своей матери в Шехем и сказал им и всему клану своей матери:
2 К ажете, моля, на всеослушание пред всичките сихемски мъже; Кое е по-добре за вас, да владеят над вас всичките Ероваалови синове, седемдесет мъже, или да владее над вас един мъж? Помнете още, че аз съм ваша кост и ваша плът.
– Спросите всех жителей Шехема: «Что для вас лучше, чтобы вами правили все семьдесят сыновей Еруббаала или всего лишь один?» Помните, что я – ваша плоть и кровь.
3 Б ратята, прочее, на майка му изказаха всички тия думи за него на всеослушание пред всичките сихемски мъже; и сърцата им склониха към Авимелеха, защото рекоха: Той ни е брат.
Когда братья его матери пересказали все это жителям Шехема, они склонились на сторону Авимелеха, потому что говорили: «Он наш брат».
4 И дадоха му седемдесет сребърници от капището на Ваалверита; и с тях Авимелех нае едни никакви и развалени мъже, които вървяха подир него.
Они дали ему семьдесят шекелей серебра из храма Баал-Берита, и Авимелех нанял на них праздных и безрассудных людей, которые пошли за ним.
5 И , като отиде в бащиния си дом в Офра, изкла върху един камък братята си Еровааловите синове, седемдесет души; само че най-младият Ероваалов син, Иотам, оцеля, защото се скри.
Он пришел в дом своего отца в Офре и убил семьдесят своих братьев, сыновей Еруббаала, на одном камне. Но Иотам, самый младший сын Еруббаала, спрятался и спасся.
6 Т огава всичките сихемски мъже и целият дом Милов се събраха, и отивайки, поставиха Авимелеха цар, близо при дъба на гарнизона, който бе в Сихем.
Все жители Шехема и Бет-Милло собрались у священного дуба в Шехеме и провозгласили Авимелеха царем.
7 А когато се извести това на Иотама, той отиде и застана на върха на хълма Гаризин, и като издигна гласа си, извика и каза им: Послушайте ме, сихемски мъже, за да ви послуша и Бог:
Когда об этом рассказали Иотаму, он поднялся на вершину горы Гаризим и закричал им: – Послушайте меня, жители Шехема, чтобы и Бог послушал вас!
8 е днъж дърветата отишли да помажат цар, който да ги владее, и рекли на маслината: Царувай над нас.
Пошли однажды деревья помазать над собою царя. Они сказали маслине: «Царствуй над нами».
9 Н о маслината им отговорила: Да оставя ли аз тлъстината си, чрез която отдавам почит на Бога и на човека, та да ида да се развявам {Т.е., да началствувам.} над дърветата?
Но маслина сказала: «Бросить ли мне свое масло – богов и людей им славят! – чтобы править деревьями?»
10 Т огава дърветата рекли на смокинята: Дойди ти и царувай над нас.
Инжиру сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».
11 Н о смокинята им отговорила: Да оставя ли сладостта си и добрия си плод, та да ида да се развявам над дърветата?
Но сказал им инжир: «Бросить ли мне свой плод, такой хороший и вкусный, чтобы править деревьями?»
12 П осле дърветата рекли на лозата: Дойди ти та царувай над нас.
Сказали деревья лозе виноградной: «Ты приди, царствуй над нами».
13 Н о лозата им отговорила: Да оставя ли виното, което весели Бога и човеците, та да ида да се развявам над дърветата?
Но лоза им сказала: «Бросить ли мне свой сок – богов и людей веселит он! – чтобы править деревьями?»
14 С етне всичките дървета рекли на тръна: Дойди ти, та царувай над нас.
Тогда терновнику сказали деревья: «Ты приди, царствуй над нами».
15 А трънът рекъл на дърветата: Ако наистина ме помазвате цар над вас, дойдете, прибегнете под сянката ми; но ако не, нека излезе огън из тръна и изпояде ливанските кедри.
И терновник ответил деревьям: «Если вы и вправду хотите помазать меня над собою царем, приходите, в тени моей покойтесь; но если нет, то пусть выйдет из терновника пламя и пожрет ливанские кедры».
16 С ега, прочее, ако сте постъпили вярно и справедливо, като сте поставили Авимелеха цар, и ако сте се обходили добре с Ероваала и с дома му, и ако сте му сторили, според както <извършеното от> ръцете му заслужава, -
Итак, честно ли и достойно ли вы поступили, провозгласив Авимелеха царем? По совести ли вы поступили с Еруббаалом и его семьей, так ли обошлись с ним, как он того заслуживает?
17 ( защото баща ми воюва за вас и тури в опасност живота си та ви избави от ръката на Мадиама;
Мой отец сражался за вас, рисковал жизнью, чтобы избавить вас от руки Мадиана
18 а днес сте въстанали против бащиния ми дом, и сте изклали върху един камък синовете му, седемдесет мъже, и сте поставили Авимелеха, син на слугинята му, цар на сихемските мъже, защото ви е брат), -
(но сегодня вы восстали против семьи моего отца, убили семьдесят его сыновей на одном камне и сделали Авимелеха, сына его рабыни, царем над жителями Шехема, потому что он ваш брат).
19 а ко, прочее, днес сте постъпили вярно и справедливо с Ероваала и дома му, то радвайте се на Авимелеха, па нека се радва и той на вас!
Если сегодня вы поступили с Еруббаалом и его семьей честно и достойно, то радуйтесь за Авимелеха, и пусть он радуется за вас!
20 Н о ако не, нека излезе огън из Авимелеха и изпояде сихемските мъже и Миловия дом; и нека излезе огън из сихемските мъже и из Миловия дом и изпояде Авимелеха!
Но если нет, пусть из Авимелеха выйдет пламя и пожрет вас, жители Шехема и Бет-Милло, и пусть из вас, жители Шехема и Бет-Милло, выйдет пламя и пожрет Авимелеха!
21 Т огава Иотам се спусна и побягна, и като отиде във Вир, живееше там, поради страха от брата си Авимелеха.
Иотам бежал и поселился в городе Беэре, потому что боялся своего брата Авимелеха.
22 И Авимелех началствува над Израиля три години.
Авимелех был судьей в Израиле три года.
23 А Бог прати злобен дух между Авимелеха и сихемските мъже, та сихемските мъже измениха на Авимелеха,
Бог послал злой дух между Авимелехом и жителями Шехема, и жители Шехема стали поступать с Авимелехом вероломно.
24 з а да дойде <наказание> за насилието, извършено над седемдесетте Ероваалови синове, върху Авимелеха брата им, който ги изкла, за да се наложи кръвта им <върху него> и върху сихемските мъже, които подкрепиха ръцете му, за да изколи братята си.
Это произошло, чтобы жестокость с семьюдесятью сыновьями Еруббаала была наказана, и кровь их легла на их брата Авимелеха и на жителей Шехема, которые помогли ему убить своих братьев.
25 С ихемските мъже, прочее, поставиха засади против него по върховете на хълмовете, та обираха всички, които минаваха край тях по пътя. И това се извести на Авимелеха.
Жители Шехема, из вражды к нему, устраивали засады на горных вершинах, чтобы грабить каждого, проходящего мимо, и об этом было донесено Авимелеху.
26 В това време дойде Гаал, Еведовият син и братята му, та заминаха в Сихем; и сихемските мъже се довериха на него.
В Шехем пришел Гаал, сын Эведа, вместе со своими братьями, и жители Шехема поверили ему.
27 И като излязоха на полето, обраха лозята си, изтъпкаха <гроздето> и се развеселиха, и отидоха в капището на бога си, ядоха и пиха, и проклеха Авимелеха.
Они вышли в поле, собрали виноград, давили его и праздновали. Они пошли в храм своего бога, ели и пили и проклинали Авимелеха.
28 Т огава Гаал, Еведовият син, каза: Кой е Авимелех, и кой е Сихем, та да му слугуваме? Не е ли той Ероваалов син? и не е ли Зевул настойника му? Слугувайте на мъжете на Сихемовия баща Емора; а нему защо да слугуваме ние?
Гаал, сын Эведа, сказал: – Кто такой Авимелех и кто такие мы в Шехеме, чтобы подчиняться ему? Разве он не сын Еруббаала, и разве не Зевул его наместник? Служите людям Хамора, отца Шехема! Зачем нам служить Авимелеху?
29 Д ано бяха тия люде под моята ръка! тогава аз бих изгонил Авимелеха. И рече на Авимелеха: Увеличи войската си и излез!
Если бы только эти люди были у меня под началом! Тогда я избавился бы от Авимелеха. Я бы сказал ему: «Собери свое войско и выходи!»
30 И когато чу Зевул, управителят на града, думите на Гаала, Еведовия син, гневът му пламна.
Когда Зевул, правитель города, услышал слова Гаала, сына Эведа, он очень разгневался.
31 И прати тайно вестители до Авимелеха да кажат: Ето, Гаал Еведовият син и братята му са дошли в Сихем; и, ето, те подигат града против тебе.
Он тайно послал вестников к Авимелеху, чтобы сказать ему: – Гаал, сын Эведа, и его братья пришли в Шехем и возмущают город против тебя.
32 З атова, стани през нощта, ти и людете, които са с тебе, та постави засади по полето.
Итак, приходи ночью со своими воинами и устрой в поле засаду.
33 И на утринта, щом изгрее слънцето, стани рано и спусни се върху града; и, ето, когато <Гаал> и людете, които са с него, излязат против тебе, тогава ти му направи каквото ти дойде отръка.
А утром, на рассвете, напади на город. Когда Гаал и его воины выйдут против тебя, делай с ними все, что можешь.
34 И тъй, през нощта Авимелех стана и всичките люде, които бяха с него, и поставиха четири дружини в засада против Сихем.
Авимелех вместе со всеми своими воинами отправился в путь, и они залегли в засаду у Шехема четырьмя отрядами.
35 И Гаал, Еведовият син, излезе та застана във входа на градската порта; и Авимелех и людете, които бяха с него, станаха от засадата.
А Гаал, сын Эведа, вышел и стоял у входа в городские ворота как раз тогда, когда Авимелех и его воины выходили из засады.
36 А когато видя людете, Гаал рече на Зевула: Ето, люде слизат от върховете на хълмовете. А Зевул му каза: Сянката на хълмовете ти се вижда като човеци.
Увидев их, Гаал сказал Зевулу: – Гляди, с горных вершин спускаются люди! Зевул ответил: – Тени от гор кажутся тебе людьми.
37 П ак Гаал проговори, казвайки: Виж, люде слизат посред местността и една дружина иде покрай дъба Маоненим.
Но Гаал вновь сказал: – Гляди, с возвышенности спускаются люди, и один отряд идет со стороны дуба Колдунов.
38 Т огава Зевул му каза: Где е сега хвалението {Еврейски: Где са сега устата ти.} ти, Гдето рече: Кой е Авимелех та да му слугуваме? Не са ли тия людете, които ти презираше? Излез, прочее, сега, та се бий с тях.
Зевул сказал ему: – Где твоя похвальба, ты, говоривший: «Кто такой Авимелех, чтобы нам ему подчиняться?» Разве не этих людей ты высмеивал? Выходи же теперь и сразись с ними!
39 Т огава Гаал излезе на чело на сихемските мъже, та се би с Авимелеха.
Гаал пошел во главе жителей Шехема и сразился с Авимелехом.
40 И Авимелех го погна; и той побягна пред него, и мнозина падаха мъртви чак до върха на портата.
Авимелех погнался за ним, и он побежал от него. Многие пали ранеными у самого входа в ворота.
41 И Авимелех остана в Арума; а Зевул изпъди Гаала и братята му, за да не живеят в Сихем.
Авимелех расположился в Аруме, а Зевул выгнал Гаала и его братьев из Шехема.
42 А на утринта людете излязоха на полето; и това се извести на Авимелеха.
На следующий день жители Шехема вышли в поле, и об этом донесли Авимелеху.
43 Т огава той взе людете <си> та ги раздели на три дружини, и постави засади на полето; и когато видя, че, ето, людете излизаха из града, стана против тях та ги порази.
Он взял своих воинов, разделил их на три отряда и устроил в поле засаду. Увидев людей, которые выходили из города, он поднялся и напал на них.
44 И Авимелех и дружината, която беше с него, се спуснаха и застанаха във входа на градската порта, а двете дружини се хвърляха върху всичките, които бяха по полето та ги порази.
Авимелех и отряды, которые были с ним, поспешили занять место у входа в городские ворота, а два отряда ринулись на тех, кто был в поле, и стали убивать их.
45 И Авимелех, като се биеше против града през целия ден, превзе града и изби людете, които бяха в него, разори града и посея го със сол.
Весь день Авимелех воевал с городом, пока не взял его и не перебил его жителей. После этого он сровнял город с землей и засыпал это место солью.
46 А всичките мъже на сихемската кула, като чуха това, влязоха в укреплението на капището на бога си Верита.
Услышав об этом, все жители Шехемской башни вошли в убежище храма Эл-Берита.
47 И извести се на Авимелеха, че всичките мъже от сихемската кула се били събрали.
Когда Авимелеху донесли, что они собрались там,
48 Т огава Авимелех се качи на гората Салмон, той и всичките люде, които бяха с него; и Авимелех взе брадвата в ръка та отсече клон от едно дърво, дигна го, и като го тури на рамото си, каза на людете, които бяха с него: Каквото видяхте, че направих аз, побързайте да направите и вие като мене.
он вместе со всеми своими воинами поднялся на гору Цалмон. Он взял топор, срубил несколько веток и положил их на плечи. Затем он приказал воинам, которые были с ним: – Быстро делайте то же, что и я.
49 И така, всичките люде отсякоха, всеки клона си, и като отидоха подир Авимелеха натрупаха ги на укреплението, и, като бяха човеците вътре, запалиха укреплението, тъй щото и всичките мъже от сихемската кула умряха, около хиляда мъже и жени.
И все его воины нарубили веток и пошли за Авимелехом. Они сложили их у убежища и подожгли его над теми, кто в нем был. И все, кто был в шехемской башне, около тысячи мужчин и женщин, погибли.
50 С лед това Авимелех отиде в Тевес та разположи стан против Тевес и го превзе.
Затем Авимелех пошел к Тевецу, осадил его и захватил.
51 Н о всред града имаше яка кула, гдето прибягнаха всичките мъже и жени, и всичките градски жители, та се затвориха, и качиха се на покрива на кулата.
Но в городе была крепкая башня, и туда бежали все мужчины и женщины – все жители города. Они заперлись изнутри и поднялись на крышу башни.
52 Н о Авимелех, като стигна до кулата, би се против нея, и се приближи до вратата на кулата, за да я изгори с огън.
Авимелех пришел к башне и напал на нее, но когда он приблизился ко входу, чтобы поджечь ее,
53 Т огава една жена хвърли един горен воденичен камък на Авимелеховата глава та му строши черепа.
одна женщина сбросила ему на голову обломок жернова и проломила ему череп.
54 И той бърже извика към момъка, оръженосеца си, и му каза: Изтегли меча си та ме убий, за да не рекат за мене: Жена го уби. И момъкът му го прободе, та умря.
Он тотчас же подозвал своего оруженосца и сказал ему: – Вытащи меч и убей меня, чтобы не говорили обо мне: «Его убила женщина». Слуга пронзил его, и он умер.
55 И Израилевите мъже, като видяха, че Авимелех умря, разотидоха се, всеки на мястото си.
Увидев, что Авимелех умер, израильтяне разошлись по домам.
56 Т ака Бог въздаде на Авимелеха злодеянието, което стори на баща си, като уби седемдесетте си братя.
Так Бог воздал за зло, которое Авимелех сделал своему отцу, убив семьдесят своих братьев.
57 Т оже Бог въздаде на главите на сихемските мъже всичките им злодеяния; и дойде на тях проклетията, <произнесена> от Иотама Еровааловия син.
Еще Бог воздал за все их зло жителям Шехема. Их постигло проклятие Иотама, сына Еруббаала.