1 А Готолия Охозиевата майка, като видя, че синът й умря, стана та погуби целия царски род.
Когда Аталия, мать Охозии, увидела, что ее сын мертв, она встала и погубила всю царскую семью.
2 Н о Иосавеета, дъщеря на цар Иорама, сестра на Охозия, взе Иоаса, Охозиевия син, та го открадна изсред царските синове, като ги убиваха; и скриха го от Готолия в спалнята, заедно с дойката му, та не биде убит.
Но Иосавеф, дочь царя Иорама и сестра Охозии, взяла Иоаша, сына Охозии, выкрала его из среды царских сыновей, которых должны были убить, и спрятала его вместе с кормилицей в спальне. Так она укрыла его от Аталии, и он не был убит.
3 И беше при нея, скрит в Господния дом, шест години; а Готолия царуваше над земята.
Он скрывался с кормилицей в доме Господа шесть лет, пока Аталия правила страной. Восстание против Аталии (2 Пар. 23: 1-21)
4 Н о в седмата година Иодай прати и, като взе стотниците на палачите и на телохранителите, доведе ги при себе си в Господния дом; после, като направи договор с тях и ги закле в Господния дом, показа им царския син.
На седьмом году правления Аталии Иодай послал за сотниками царской охраны и дворцовой стражи, чтобы их привели к нему в дом Господа. Он заключил с ними завет, взял с них клятву в доме Господа и показал им царского сына.
5 И заповяда им казвайки: Ето какво трябва да направите: една трета от вас, които постъпвате <на служба> в събота, нека пази стража при царската къща,
Он приказал им: – Вот, что вы должны сделать: треть из вас, кто заступает на службу в субботу, будет стеречь царский дворец,
6 е дна трета при портата Сур и една трета при портата, която е зад телохранителите; така да пазите стража при къщата, за да не влезе никой.
вторая треть – ворота Сур и последняя треть – ворота, что за дворцовыми стражниками. Вы никого не должны подпускать к дому.
7 И всички от вас, и от двата отдела, които оставяте <службата> в събота, нека пазят стража при Господния дом около царя.
А два ваших подразделения, что обычно уходят со службы в субботу, должны остаться при доме Господа охранять царя.
8 И да окръжавате царя от всяка страна, като всеки държи оръжията си в ръка; а който би влязъл в редовете да бъде убит; и да бъдете с царя при излизането му и при влизането му.
Встаньте вокруг царя, каждый с оружием в руках, и убивайте всякого, кто подойдет к вашим рядам. Будьте при царе, куда бы он ни пошел.
9 И тъй, стотниците извършиха всичко според както заповяда свещеник Иодай, и взеха всеки мъжете си - ония, които щяха да постъпят <на служба> в събота, и ония, които щяха да оставят <службата> в събота - та дойдоха при свещеника Иодай.
Сотники сделали все так, как приказал священник Иодай. Каждый взял своих людей − и тех, кто заступал на службу в ту субботу, и тех, кто в ту субботу уходил со службы, − и пришел к священнику Иодаю.
10 И свещеникът даде на стотниците цар Давидовите копия и щитове, които бяха в Господния дом.
Он раздал сотникам копья и щиты, которые некогда принадлежали царю Давиду и находились в доме Господа.
11 И телохранителите, всеки с оръжията си в ръка, стояха около царя, от дясната страна на дома до лявата му страна, край олтара и край дома.
Стражи с оружием в руках встали вокруг царя от южной стороны дома до северной, вокруг жертвенника и дома.
12 Т огава <Иодай> изведе царския син та положи на него короната и <му връчи божественото> заявление; и направиха го цар и помазаха го; после изпляскаха с ръце и казаха: Да живее царят!
Иодай вывел сына царя, возложил на него корону, дал ему копию Закона и провозгласил его царем. Его помазали, и народ рукоплескал и кричал: – Да здравствует царь!
13 А Готолия, като чу вика от телохранителите и от людете, дойде при людете в Господния дом,
Услышав шум стражи и народа, Аталия отправилась к ним в дом Господа.
14 и погледна, и, ето, царят стоеше при стълба, според обичая, и военачалниците и тръбите при царя и всичките люде от страна се радваха и свиреха с тръбите. Тогава Готолия раздра дрехите си и извика: Заговор! заговор!
Она посмотрела и увидела: у колонны, как велит обычай, стоял царь! Возле него были начальники отрядов и трубачи, и весь народ страны ликовал и трубил в трубы. Аталия разорвала свои одежды и закричала: – Заговор! Заговор!
15 И свещеник Иодай заповяда на стотниците, поставени над силите, та им рече: Извадете я вън от редовете, и който би я последвал, убий го с меч; защото свещеникът беше казал: Да не бъде убита в Господния дом.
Священник Иодай приказал сотникам, которые распоряжались войском: – Выведите ее за пределы дома и убейте мечом всякого, кто за ней пойдет. (Потому что священник сказал: «Ее нельзя предавать смерти в Господнем доме».)
16 И така отстъпиха й място; и тя отиде през пътя на конския вход в царската къща; и там биде убита.
Ее схватили и повели к царскому дворцу через вход, которым водят коней, и там она была предана смерти.
17 Т огава Иодай направи завет между Господа и царя и людете, че ще бъдат Господни люде - също и между царя и людете.
А Иодай заключил завет между Господом, царем и народом, что они будут народом Господа. Еще он заключил завет между царем и народом.
18 И всичките люде от земята влязоха във Вааловото капище та го събориха, жертвениците му и кумирите му изпотрошиха съвсем, и Вааловия жрец Матан убиха пред жертвениците. И свещеникът постави надзиратели над Господния дом.
Весь народ страны пошел к храму Баала и разрушил его. Они разбили на куски жертвенники и идолов и убили перед жертвенниками Маттана, жреца Баала. Затем священник Иодай установил присмотр за домом Господа.
19 Т огава, като взе стотниците, палачите, телохранителите и всичките люде от страната, изведоха царя от Господния дом; и дойдоха в царската къща през пътя към портата на телохранителите, и той седна на царския престол.
Он взял с собой сотников, царскую охрану, дворцовую стражу и весь народ страны, и они вместе вывели царя из дома Господа и вошли в царский дворец через ворота Стражи. Царь сел на свое место на царском престоле,
20 Т ака всичките люде от страната се зарадваха, и градът се успокои; а Готолия убиха с меч при царската къща.
и весь народ страны ликовал. А город, после того, как Аталия была убита мечом в царском дворце, успокоился. Иоаш – царь Иудеи (2 Пар. 24: 1-3)
21 И оас беше на седем години, когато се възцари.
Иоашу было семь лет, когда он начал царствовать.