1 С лед смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
После смерти Саула Давид вернулся, победив амаликитян, и пробыл в Циклаге два дня.
2 н а третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
На третий день из лагеря Саула пришел человек в разорванной одежде, с пылью на голове. Придя к Давиду, он поклонился ему до земли.
3 И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
– Откуда ты пришел? – спросил его Давид. – Я спасся из лагеря израильтян – ответил он.
4 И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
– Что случилось? – спросил Давид. – Расскажи мне. Человек сказал: – Народ бежал с поля боя. Многие пали и умерли. Саул и его сын Ионафан мертвы.
5 Т огава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?
Давид сказал юноше, который принес ему это известие: – Откуда ты знаешь, что Саул и его сын Ионафан мертвы?
6 И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.
– Я случайно оказался на горе Гильбоа, – сказал юноша, – и там был Саул, который опирался на свое копье, а колесницы и всадники приближались к нему.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
Обернувшись назад и увидев меня, он позвал меня, и я сказал: «Что мне сделать?»
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
Он спросил меня: «Кто ты?» – «Амаликитянин», – ответил я.
9 П ак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
Тогда он сказал мне: «Подойди и убей меня! У меня агония, но я еще жив».
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
Я подошел и убил его, потому что знал, что после своего поражения он не сможет жить. Я взял венец, который был у него на голове, и браслет с его руки и принес их сюда, к моему господину.
11 Т огава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.
Тогда Давид и все, кто был с ним, разорвали на себе одежду.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
Они рыдали, плакали и постились до вечера о Сауле и о его сыне Ионафане, и о войске Господа, и о доме Израиля, потому что все они пали от меча.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
Давид сказал юноше, который принес ему известие: – Откуда ты? – Я сын чужеземца – амаликитянина, – ответил он.
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
Давид сказал ему: – Как же ты не побоялся поднять руку, чтобы погубить Господнего помазанника?
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
Давид позвал одного из своих людей и сказал ему: – Подойди и убей его! Тот убил его, и он умер.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.
А Давид сказал амаликитянину: – Твоя кровь на твоей голове. Ты сам свидетельствовал против себя, когда сказал: «Я убил Господнего помазанника». Плач Давида о Сауле и Ионафане
17 Т огава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
Давид оплакивал Саула и его сына Ионафана этой горестной песней
18 ( и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -
и приказал научить жителей Иудеи этой Песне Лука (она записана в «Книге Праведного» ):
19 С лавата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.
– Слава твоя, о Израиль, сражена на твоих высотах. Как пали могучие!
20 Н е възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Не говорите об этом в Гате, не разглашайте на улицах Ашкелона, чтобы не радовались дочери филистимлян, чтобы не ликовали дочери необрезанных.
21 Х ълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.
О горы Гильбоа, да не будет вам ни росы, ни дождя, ни щедрых полей. Ведь там осквернен был щит могучих, щит Саула – не натираемый больше маслом.
22 О т кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
От крови сраженных, от плоти могучих лук Ионафана не возвращался назад, меч Саула не возвращался несыт.
23 С аул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Саул и Ионафан – столь любимы и чтимы при жизни, и в смерти не разлучились. Были они быстрее орлов, львов сильнее.
24 И зраилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
О, дочери Израиля, оплакивайте Саула, который одевал вас в роскошные алые наряды, который украшал ваши платья золотым убранством.
25 К ак паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!
Как пали могучие в бою! Ионафан сражен на высотах твоих.
26 П реоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
Я скорблю по тебе, Ионафан, мой брат, ты был мне очень дорог. Твоя любовь была для меня прекрасна, прекраснее любви женщин.
27 К ак паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
Как пали могучие! Погибло оружие брани!