2-я Царств 1 ~ 2 Царе 1

picture

1 П осле смерти Саула Давид вернулся, победив амаликитян, и пробыл в Циклаге два дня.

След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,

2 Н а третий день из лагеря Саула пришел человек в разорванной одежде, с пылью на голове. Придя к Давиду, он поклонился ему до земли.

на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.

3 Откуда ты пришел? – спросил его Давид. – Я спасся из лагеря израильтян – ответил он.

И Давид му рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.

4 Что случилось? – спросил Давид. – Расскажи мне. Человек сказал: – Народ бежал с поля боя. Многие пали и умерли. Саул и его сын Ионафан мертвы.

И рече му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.

5 Д авид сказал юноше, который принес ему это известие: – Откуда ты знаешь, что Саул и его сын Ионафан мертвы?

Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са умрели?

6 Я случайно оказался на горе Гильбоа, – сказал юноша, – и там был Саул, который опирался на свое копье, а колесницы и всадники приближались к нему.

И момъкът, който му съобщаваше <това> рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигваха.

7 О бернувшись назад и увидев меня, он позвал меня, и я сказал: «Что мне сделать?»

И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.

8 О н спросил меня: «Кто ты?» – «Амаликитянин», – ответил я.

И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.

9 Т огда он сказал мне: «Подойди и убей меня! У меня агония, но я еще жив».

Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.

10 Я подошел и убил его, потому что знал, что после своего поражения он не сможет жить. Я взял венец, который был у него на голове, и браслет с его руки и принес их сюда, к моему господину.

И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.

11 Т огда Давид и все, кто был с ним, разорвали на себе одежду.

Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра; така <направиха> и всичките мъже, които бяха с него.

12 О ни рыдали, плакали и постились до вечера о Сауле и о его сыне Ионафане, и о войске Господа, и о доме Израиля, потому что все они пали от меча.

И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.

13 Д авид сказал юноше, который принес ему известие: – Откуда ты? – Я сын чужеземца – амаликитянина, – ответил он.

А Давид рече на момъка, който му съобщаваше <това>: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.

14 Д авид сказал ему: – Как же ты не побоялся поднять руку, чтобы погубить Господнего помазанника?

И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?

15 Д авид позвал одного из своих людей и сказал ему: – Подойди и убей его! Тот убил его, и он умер.

И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.

16 А Давид сказал амаликитянину: – Твоя кровь на твоей голове. Ты сам свидетельствовал против себя, когда сказал: «Я убил Господнего помазанника». Плач Давида о Сауле и Ионафане

И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник.

17 Д авид оплакивал Саула и его сына Ионафана этой горестной песней

Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;

18 и приказал научить жителей Иудеи этой Песне Лука (она записана в «Книге Праведного» ):

(и заръча да научат юдейците <тая Песен на> лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния): -

19 Слава твоя, о Израиль, сражена на твоих высотах. Как пали могучие!

Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните {Еврейски: Високите.} места <на полето> ти! Как паднаха силните.

20 Н е говорите об этом в Гате, не разглашайте на улицах Ашкелона, чтобы не радовались дочери филистимлян, чтобы не ликовали дочери необрезанных.

Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.

21 О горы Гильбоа, да не будет вам ни росы, ни дождя, ни щедрых полей. Ведь там осквернен был щит могучих, щит Саула – не натираемый больше маслом.

Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви <доставяйки> първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, <като да> не е бил той помазан с миро.

22 О т крови сраженных, от плоти могучих лук Ионафана не возвращался назад, меч Саула не возвращался несыт.

От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.

23 С аул и Ионафан – столь любимы и чтимы при жизни, и в смерти не разлучились. Были они быстрее орлов, львов сильнее.

Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.

24 О , дочери Израиля, оплакивайте Саула, который одевал вас в роскошные алые наряды, который украшал ваши платья золотым убранством.

Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.

25 К ак пали могучие в бою! Ионафан сражен на высотах твоих.

Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на <полето> ти!

26 Я скорблю по тебе, Ионафан, мой брат, ты был мне очень дорог. Твоя любовь была для меня прекрасна, прекраснее любви женщин.

Преоскърбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.

27 К ак пали могучие! Погибло оружие брани!

Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!