1 К огда Ахаз, сын Иотама, внук Уззии, был царем Иудеи, Рецин, царь Арама, и Пеках, сын Ремалии, царя Израиля, пошли войной на Иерусалим, но не смогли его одолеть.
И в дните на Юдовия цар Ахаз, син на Иотама, Озиевия син, сирийският цар Расин и Израилевият цар Факей Ромелиевият син, възлязоха против Ерусалим за да воюват против него; но не можаха да го завладеят.
2 Д ому Давида возвестили: «Арам вступил в союз с Ефремом », – и сердца у Ахаза и у его народа затрепетали, как деревья в лесу трепещут от ветра.
И известиха на Давидовия дом, казвайки: Сирия се съюзи с Ефрема. И сърцето на <Ахаза> и сърцето на людете му се разклатиха, както горските дървета се разклащат от вятъра.
3 Г осподь сказал Исаии: – Выйди навстречу Ахазу со своим сыном Шеар-Иашувом к концу водопровода Верхнего пруда, на дорогу к Сукновальному полю.
Тогава рече Господ на Исаия: Излез сега да посрещнеш Ахаза, ти и син ти Сеар-Ясув {Т.е., остатъкът ще се върне.}, при края на водопровода на горния водоем, по друма към тепавичарската нива,
4 С кажи ему: «Смотри, будь спокоен, не бойся. Не падай духом из-за двух концов этих тлеющих головней – из-за неистового гнева Рецина с Арамом и из-за сына Ремалии.
и кажи му: - Гледай да си спокоен; Да не се уплашиш нито да се покажеш малодушен Поради тия две опашки на димящи главни, - Поради яростния гняв на Расина и Сирия, и на Ромелиевия син.
5 А рам, Ефрем и сын Ремалии замышляют против тебя зло, говоря:
Понеже Сирия, Ефрем и Ромелиевият син Сториха лошо намерение против тебе, казвайки:
6 “ Пойдем на Иудею и запугаем ее, завоюем ее и поставим в ней царем сына Тавеела”.
Да възлезем против Юда и да го утесним, И да си пробием пролом в него, И да поставим Тавеиловия син за цар всред него.
7 Н о так говорит Владыка Господь: Это не сбудется, этого не случится,
<За туй>, така казва Господ Иеова: Това няма да стане, нито ще бъде.
8 в едь глава Арама – Дамаск, а глава Дамаска – Рецин. Через шестьдесят пять лет Ефрем будет рассеян и перестанет быть народом.
Защото главата на Сирия е Дамаск, А глава на Дамаск, Расин; И вътре в шестдесет и пет години Ефрем ще се съкруши така щото да не е вече народ, -
9 Г лава Ефрема – Самария, а глава Самарии – сын Ремалии. Если не будете твердо стоять в своей вере, не устоите вовсе».
Ефрем, чиято глава е Самария, А глава на Самария, Ромелиевият син. Ако не вярвате <това>, вие няма да се утвърдите.
10 И снова Господь сказал Ахазу:
И Господ говори още на Ахаза, казвайки:
11 – Проси у Господа, своего Бога, знамения, все равно – в глубинах мира мертвых или на высотах небес.
Поискай си знамение от Господа твоя Бог; Искай го или в дълбината или във висината горе.
12 Н о Ахаз сказал: – Я не стану просить, не буду испытывать Господа.
Но Ахаз рече: Не ща да искам, Нито ще изпитам Господа.
13 Т огда Исаия сказал: – Слушайте, дом Давида! Разве не довольно вам испытывать человеческое терпение? Вы хотите испытать и терпение моего Бога?
И <Исаия> рече: Слушайте сега, доме Давидов; Малко нещо ли ви е да досаждате на човеци, Та ще досаждате и на моя Бог?
14 И так, Владыка Сам даст вам знамение: вот, дева забеременеет и родит сына, и назовет Его Еммануил.
Затова сам Господ ще ви даде знамение: Ето, девица ще зачне и ще роди син, И ще го нарече Емануил {Т.е., Бог с нас.}.
15 О н будет питаться творогом и медом, пока не научится отвергать злое и избирать доброе.
Сгъстено мляко и мед ще яде, Когато се научи да отхвърля лошото и да избира доброто;
16 Н о прежде чем мальчик научится отвергать злое и избирать доброе, земли двух царей, от которых ты в ужасе, будут опустошены.
Защото, преди да се научи детето Да отхвърли лошото и да избира доброто, Тая земя, от чиито двама царе се отвращаваш ти, Ще бъде изоставена.
17 Н о Господь наведет на тебя, на твой народ и на дом твоего отца такие дни, каких не бывало с тех пор, как Ефрем отделился от Иуды, – Он наведет царя Ассирии.
Господ ще докара на тебе, На твоите люде и на бащиния ти дом, Дни такива каквито не са дохождали От деня когато Ефрем се е отделил от Юда, - <Ще докара> асирийският цар.
18 В тот день Господь свистнет мухе, что у истоков потоков Египта, и пчеле, что в ассирийской земле.
И в същия ден Господ ще засвири за мухите, Които са в най-далечните околности на египетските реки, И за пчелите, които са в асирийската земя;
19 О ни прилетят и опустятся в крутые ущелья и в расщелины скал, на все колючие кусты и на все пастбища.
И те ще дойдат и всичките ще накацат по запустелите долини, И в дупките на канарите, и на всяка драка, и на всяко пасбище.
20 В тот день Владыка обреет ваши головы, волосы на ногах и отрежет бороды бритвой, нанятой по ту сторону Евфрата – царем Ассирии.
В тоя ден Господ ще обръсне с бръснач Нает оттатък реката, асирийския цар, Главата и космите на краката, - даже и брадата ще смъкне.
21 В тот день если кто сможет оставить в живых молодую корову и двух овец,
И в същия ден човек, Който храни крава и две овце;
22 т о по изобилию молока, которое они станут давать, он будет есть творог. Все, кто останется в стране, будут есть творог и мед.
Ще яде сгъстено мляко от изобилието на млякото, което ще дават; Защото сгъстеното мляко и мед ще яде всеки, който е останал всред страната.
23 В тот день там, где некогда росла тысяча виноградных лоз стоимостью в тысячу серебряных шекелей, будут лишь терновник и колючки.
И в оня ден всяко място, Гдето е имало хиляда лози по хиляда сребърника, Ще бъде за глогове и тръни.
24 Л юди будут ходить туда с луком и стрелами, потому что земля будет покрыта терновником и колючками.
Със стрели и с лъкове ще дойдат <човеци> там, Защото цялата страна ще стане <само> глогове и тръни;
25 Ч то же до холмов, которые некогда возделывали мотыгой, то вы больше не пойдете туда, боясь терновника и колючек. Туда будут выгонять крупный скот, и мелкий скот будет топтать их.
Поради страх от глогове и тръни Ти не ще дойдеш на никой хълм, копан <сега> с търнокоп, Но ще бъде място, на което ще изпращат говеда, И което ще тъпчат овце.