1 С ловно летом снег, словно в жатву дождь, так и слава не подобает глупцу.

Както сняг лятно време, И както дъжд в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 К ак упорхнувший воробей, как улетевшая ласточка, так и незаслуженное проклятие уйдет в пустоту.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 П леть – для коня, узда – для осла, а розга – для спин глупцов!

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Н е отвечай глупцу по его глупости, иначе сам ему уподобляешься.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 О твечай глупцу по его глупости, иначе он будет мудрецом в своих глазах.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 Ч то ноги себе отрезать или терпеть насилие – посылать известие через глупца.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва {Еврейски: И пие.} на себе си вреда.

7 Н еровно ступают ноги хромого, так и пословица в устах глупца.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 Т о же, что камень к праще привязывать, – глупому почести воздавать.

Както <оня, който хвърля> възел със <скъпоценни> камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 К ак колючая ветка в руке у пьяного, – так и пословица в устах у глупца.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 Ч то лучник, ранящий всех без разбора, так и нанимающий глупца или первого встречного.

Както стрелец, който <безогледно> наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 К ак собака возвращается на свою блевотину, так и глупец повторяет свою глупость.

Както кучето се връща на бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 В идишь человека, который мнит себя мудрым? На глупца больше надежды, чем на него.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Л ентяй говорит: «На дороге лев! Лев бродит на улицах!»

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 Д верь поворачивается на петлях, а лентяй ворочается на постели.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 З апустит лентяй руку в блюдо, и уже чересчур утомлен, чтобы до рта донести.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Л ентяй умнее в своих глазах, чем семь человек, отвечающих осмотрительно.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 Ч то хватающий за уши пса – прохожий, ввязывающийся в чужую ссору.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 К ак безумец, что рассыпает горящие стрелы и сеет смерть,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт,

19 т ак и тот, кто обманывает ближнего и говорит: «Я только пошутил».

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли <това> на шега?

20 Б ез дров угасает огонь; без сплетен гаснет раздор.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 Ч то уголь для жара и дрова для огня, то вздорный человек для разжигания ссоры.

Както са въглища за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 С лова сплетен – как лакомые куски, что проходят вовнутрь чрева.

Думите на шепотника са като сладки залъци И слизат вътре в корема.

23 Ч то глазурь, покрывающая глиняный горшок, – пламенные уста при низком сердце.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 В раг лицемерит в словах, а в сердце таит коварство.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 П усть его речь приятна – не доверяй ему, семь мерзостей у него в сердце;

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 п усть ненависть скрыта притворством, на людях злоба врага откроется.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 Р оющий яму, сам в нее упадет; на катящего камень скатится камень.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 Л живый язык ненавидит тех, кого губит; льстивые уста готовят крушение.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипия.