1 Э то произошло во времена Ксеркса – того самого Ксеркса, который правил ста двадцатью семью провинциями, простирающимися от Индии до самого Куша.

А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

2 В те времена престол царя Ксеркса находился в крепости города Сузы.

в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 Н а третий год царствования он устроил пир для всех своих сановников и знати. Там были военачальники Персии и Мидии, знатные люди и наместники провинций.

в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),

4 Ц елых сто восемьдесят дней показывал он великое богатство своего царства, блеск и славу своего величия.

когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 К огда эти дни минули, царь устроил для всех, от малого до великого, кто только был в крепости Сузы, семидневный пир в закрытом саду царского дворца.

И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 С ад был украшен завесами из белого и голубого льна, прикрепленными белыми льняными и пурпурными шнурами к серебряным кольцам на мраморных столбах. Золотые и серебряные ложа стояли на помосте, выстланном порфиром, мрамором, перламутром и другими дорогими камнями.

<който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 В ино подавалось в золотых кубках, среди которых не было двух одинаковых, и царского вина было по щедрости царя в изобилии.

И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 П о царскому повелению каждый гость мог пить столько, сколько хотел, потому что царь приказал виночерпиям служить всем, кто пожелает.

А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

9 Ц арица Астинь тоже устроила пир для женщин во дворце царя Ксеркса.

А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

10 Н а седьмой день, когда царь Ксеркс был весел от вина, он приказал семи евнухам, которые служили ему – Мехуману, Бизте, Харбоне, Бигте, Авагте, Зетару и Каркасу, –

А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

11 п ривести к нему царицу Астинь в ее царской короне, чтобы показать ее красоту народу и сановникам, ведь облик ее был прекрасен.

да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

12 Н о царица Астинь отказалась прийти по приказу царя, переданному через евнухов. Тогда царь пришел в ярость и воспылал гневом.

Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

13 О н стал советоваться с мудрецами, знающими времена (потому что в обычае у царя было советоваться со всеми, кто был сведущ в законах и обычаях,

Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;

14 а ближайшими к нему были Каршена, Шетар, Адмата, Таршиш, Мерес, Марсена и Мемухан – семеро сановников Персии и Мидии, у которых был особый доступ к царю и которые стояли выше всех в царстве):

а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

15 – Как по закону следует поступить с царицей Астинь, раз она не исполнила повеление царя Ксеркса, переданное ей через евнухов?

Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

16 М емухан сказал царю и сановникам: – Царица Астинь виновна не только перед царем, но и перед всеми его сановниками и народами всех провинций царя Ксеркса.

И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

17 Т еперь о поступке царицы узнают все женщины и начнут презирать своих мужей, говоря: «Царь Ксеркс повелел привести к нему царицу Астинь, а она не пришла».

Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 С егодня же знатные женщины Персии и Мидии, услышав о поступке царицы, взбунтуются против своих мужей, и тогда презрению жен и гневу мужей не будет конца!

И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.

19 П оэтому, если угодно царю, пусть он издаст указ, что Астинь никогда больше не войдет к царю Ксерксу. Пусть это будет занесено в законы Персии и Мидии, которые не отменяются. И пусть царь отдаст ее царский сан другой, которая будет лучше нее.

Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

20 И когда царский указ будет провозглашен по всему огромному царству, все женщины будут чтить своих мужей, от малого до великого.

И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 Э тот совет понравился царю и его сановникам, и царь сделал так, как предлагал Мемухан.

И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

22 О н отправил послания во все части царства, в каждую провинцию ее письменами и каждому народу – на его языке, что каждый мужчина должен быть господином в своем доме. Об этом объявили на всех языках.

Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.