1 N ow it came to pass in the days of Ahasuerus (this was the Ahasuerus who reigned over one hundred and twenty-seven provinces, from India to Ethiopia),

А в дните на Асуира, (оня Асуир, който царуваше от Индия дори до Етиопия над сто и двадесет и седем области),

2 i n those days when King Ahasuerus sat on the throne of his kingdom, which was in Shushan the citadel,

в ония дни, когато цар Асуир бе седнал на престола на царството си в столицата Суса,

3 t hat in the third year of his reign he made a feast for all his officials and servants—the powers of Persia and Media, the nobles, and the princes of the provinces being before him—

в третата година от царуването си, той направи угощение на всичките си първенци и на слугите си, (като пред него бяха най-силните персийски и мидийски <мъже>, големците и първенците на областите),

4 w hen he showed the riches of his glorious kingdom and the splendor of his excellent majesty for many days, one hundred and eighty days in all.

когато за дълго време, сто и осемдесет дни, показваше богатството на славното си царство и блясъка на превъзходното си величие.

5 A nd when these days were completed, the king made a feast lasting seven days for all the people who were present in Shushan the citadel, from great to small, in the court of the garden of the king’s palace.

И когато се изминаха тия дни, царят направи седемдневно угощение на всичките люде, които се намериха в столицата Суса, от голям до малък, в двора на градината на царския палат,

6 T here were white and blue linen curtains fastened with cords of fine linen and purple on silver rods and marble pillars; and the couches were of gold and silver on a mosaic pavement of alabaster, turquoise, and white and black marble.

<който бе украсил със завеси> от бял, зелен и син <плат>, прострени на висонени и морави върви, <окачени> със сребърни колелца на мраморни стълбове, и със златни и сребърни канапета върху настилка от порфир и от бял мрамор, от алабастър и от черен мрамор.

7 A nd they served drinks in golden vessels, each vessel being different from the other, with royal wine in abundance, according to the generosity of the king.

И наливаха им в златни чаши, (като бяха чашите различни едни от други); и имаше изобилно царско вино, както подобаваше на царя.

8 I n accordance with the law, the drinking was not compulsory; for so the king had ordered all the officers of his household, that they should do according to each man’s pleasure.

А пиенето ставаше според една издадена заповед, че никой не бива да принуждава, защото царят беше заповядал така на всичките си домостроители, да постъпват според волята на всекиго.

9 Q ueen Vashti also made a feast for the women in the royal palace which belonged to King Ahasuerus.

А и царица Астин направи на жените угощение в царската къща на цар Асуира.

10 O n the seventh day, when the heart of the king was merry with wine, he commanded Mehuman, Biztha, Harbona, Bigtha, Abagtha, Zethar, and Carcas, seven eunuchs who served in the presence of King Ahasuerus,

А на седмия ден, когато сърцето на царя бе се развеселило от виното, той заповяда на Меумана, на Визата, на Арвона, на Вигта, на Авагта, на Зетара и на Харкаса, седемте скопци, които слугуваха пред цар Асуира,

11 t o bring Queen Vashti before the king, wearing her royal crown, in order to show her beauty to the people and the officials, for she was beautiful to behold.

да доведат царица Астин пред царя, носеща царската корона, за да покаже хубостта й на людете и на първенците; защото тя бе красива на глед.

12 B ut Queen Vashti refused to come at the king’s command brought by his eunuchs; therefore the king was furious, and his anger burned within him.

Но царица Астин отказа да дойде по царската заповед чрез скопците; за това царят се разяри твърде много, и гневът му пламна в него.

13 T hen the king said to the wise men who understood the times (for this was the king’s manner toward all who knew law and justice,

Тогава рече царят на мъдреците, които познаваха времената, (защото царят имаше обичай така <да се носи> спрямо всички, които знаеха закон и съд;

14 t hose closest to him being Carshena, Shethar, Admatha, Tarshish, Meres, Marsena, and Memucan, the seven princes of Persia and Media, who had access to the king’s presence, and who ranked highest in the kingdom):

а втори след него бяха Карсена, Сетар, Адмата, Тарсис, Мерес, Марсена и Мемукан, седемте персийски и мидийски първенци, които имаха достъп при царя {Еврейски: Гледаха лицето на царя.} и заемаха първо място в царството):

15 “ What shall we do to Queen Vashti, according to law, because she did not obey the command of King Ahasuerus brought to her by the eunuchs?”

Що можем, според закона, да направим на царица Астин за гдето не изпълни заповедта на цар Асуира чрез скопците?

16 A nd Memucan answered before the king and the princes: “Queen Vashti has not only wronged the king, but also all the princes, and all the people who are in all the provinces of King Ahasuerus.

И Мемукан отговори пред царя и първенците: Царица Астин не е обидила само царя, но и всичките първенци и всичките племена, които са по всичките области на цар Асуира.

17 F or the queen’s behavior will become known to all women, so that they will despise their husbands in their eyes, when they report, ‘King Ahasuerus commanded Queen Vashti to be brought in before him, but she did not come.’

Защото тая постъпка на царицата ще се разчуе между всичките жени, така щото, когато се разнесе слух, че цар Асуир заповядал да се доведе царица Астин пред него, а тя не дошла, това ще направи мъжете им презрени пред очите им.

18 T his very day the noble ladies of Persia and Media will say to all the king’s officials that they have heard of the behavior of the queen. Thus there will be excessive contempt and wrath.

И днес персийските и мидийските съпруги, които ще са чули за постъпката на царицата, ще говорят <по същия начин> на всичките царски първенци; и от това ще <произлезе> голямо презрение и гняв.

19 I f it pleases the king, let a royal decree go out from him, and let it be recorded in the laws of the Persians and the Medes, so that it will not be altered, that Vashti shall come no more before King Ahasuerus; and let the king give her royal position to another who is better than she.

Ако е угодно на царя, нека се издаде от него царска заповед, която да се впише между персийските и мидийските закони, за да се не отменява, според която Астин да не дохожда вече пред цар Асуира; и царят нека даде царското й достойнство на друга по-добра от нея.

20 W hen the king’s decree which he will make is proclaimed throughout all his empire (for it is great), all wives will honor their husbands, both great and small.”

И когато указът, който царят ще издаде, бъде обнародван по цялото му царство, (защото е голямо), всичките жени ще отдават чест на мъжете си, на голям и на малък.

21 A nd the reply pleased the king and the princes, and the king did according to the word of Memucan.

И тая дума се хареса на царя и на първенците; и царят стори според каквото каза Мемукан.

22 T hen he sent letters to all the king’s provinces, to each province in its own script, and to every people in their own language, that each man should be master in his own house, and speak in the language of his own people.

Той прати писма по всичките царски области, във всяка област според азбуката й, и на всеки народ според езика му, за да може всеки мъж да бъде господар в дома си, и <в него> да говори по езика на людете си.