1 A nd the Lord spoke to Moses, saying:

И Господ говори на Моисея, казвайки:

2 “ Make two silver trumpets for yourself; you shall make them of hammered work; you shall use them for calling the congregation and for directing the movement of the camps.

Направи си две сребърни тръби; изковани да ги направиш; и да ти служат за свикване на обществото и за дигане на становете.

3 W hen they blow both of them, all the congregation shall gather before you at the door of the tabernacle of meeting.

Когато засвирят с тях, нека се събере цялото общество с тебе до входа на шатъра за срещане.

4 B ut if they blow only one, then the leaders, the heads of the divisions of Israel, shall gather to you.

Ако засвирят само с едната <тръба>, тогава да се събират при тебе първенците, Израилевите хилядници.

5 W hen you sound the advance, the camps that lie on the east side shall then begin their journey.

А когато засвирите тревога, тогава да се дигат становете, които са разположени към изток;

6 W hen you sound the advance the second time, then the camps that lie on the south side shall begin their journey; they shall sound the call for them to begin their journeys.

и когато засвирите тревога втори път, тогава да се дигат становете, които са разположени към юг. Да свирят тревога, за да се дигат.

7 A nd when the assembly is to be gathered together, you shall blow, but not sound the advance.

А когато има да се събере събранието, да свирите, обаче, без да засвирите тревога.

8 T he sons of Aaron, the priests, shall blow the trumpets; and these shall be to you as an ordinance forever throughout your generations.

И тръбачите да бъдат свещениците, Аароновите синове; това ще ви бъде вечен закон в поколенията ви.

9 “ When you go to war in your land against the enemy who oppresses you, then you shall sound an alarm with the trumpets, and you will be remembered before the Lord your God, and you will be saved from your enemies.

И когато излезете на война в земята си против неприятеля, който би ви притеснил, тогава да засвирите тревога; и ще бъдете спомнени пред Господа вашия Бог, и ще бъдете избавени от неприятелите си.

10 A lso in the day of your gladness, in your appointed feasts, and at the beginning of your months, you shall blow the trumpets over your burnt offerings and over the sacrifices of your peace offerings; and they shall be a memorial for you before your God: I am the Lord your God.” Departure from Sinai

И на увеселителните си дни, и на празниците си, и на новолунията си да свирите с тръбите над всеизгарянията си и над примирителните си жертви; и това ще ви бъде за спомен пред вашия Бог. Аз съм Иеова вашият Бог.

11 N ow it came to pass on the twentieth day of the second month, in the second year, that the cloud was taken up from above the tabernacle of the Testimony.

Във втората година, на двадесетия ден от втория месец, облакът се издигна от скинията <за плочите> на свидетелството.

12 A nd the children of Israel set out from the Wilderness of Sinai on their journeys; then the cloud settled down in the Wilderness of Paran.

И израилтяните се дигнаха от Синайската пустиня според <реда на> пътуването си; и облакът застана във Фаранската пустиня.

13 S o they started out for the first time according to the command of the Lord by the hand of Moses.

Дигнаха се първи път, според както Господ заповяда чрез Моисея.

14 T he standard of the camp of the children of Judah set out first according to their armies; over their army was Nahshon the son of Amminadab.

Първо се дигна знамето на стана на юдейците според устроените им множества; и над множеството му беше Наасон Аминадавовият син.

15 O ver the army of the tribe of the children of Issachar was Nethanel the son of Zuar.

Над множеството на племето на исахарците беше Натанаил Суаровият син.

16 A nd over the army of the tribe of the children of Zebulun was Eliab the son of Helon.

А над множеството на племето на завулонците беше Елиав Хелоновият син.

17 T hen the tabernacle was taken down; and the sons of Gershon and the sons of Merari set out, carrying the tabernacle.

Тогава, като се сне скинията, дигнаха се гирсонците и мерарийците, които носеха скинията.

18 A nd the standard of the camp of Reuben set out according to their armies; over their army was Elizur the son of Shedeur.

После се дигна знамето на Рувимовия стан, според устроените им множества; и над множеството му беше Елисур Седиуровият син.

19 O ver the army of the tribe of the children of Simeon was Shelumiel the son of Zurishaddai.

Над множеството на племето на симеонците беше Селумиил Сурисадаевият син.

20 A nd over the army of the tribe of the children of Gad was Eliasaph the son of Deuel.

А над множеството на племето на гадците беше Елиасаф Деуиловият син.

21 T hen the Kohathites set out, carrying the holy things. (The tabernacle would be prepared for their arrival.)

Тогава се дигнаха Каатовците, които носеха светилището, до пристигането на които скинията се поставяше.

22 A nd the standard of the camp of the children of Ephraim set out according to their armies; over their army was Elishama the son of Ammihud.

После се дигна знамето на стана на ефремците според устроените им множества; и над множеството му беше Елисама Амиудовият син.

23 O ver the army of the tribe of the children of Manasseh was Gamaliel the son of Pedahzur.

Над множеството на племето на манасийците беше Гамалиил Федасуровият син.

24 A nd over the army of the tribe of the children of Benjamin was Abidan the son of Gideoni.

А над множеството на племето на вениаминците беше Авидан Гедеониевият син.

25 T hen the standard of the camp of the children of Dan (the rear guard of all the camps) set out according to their armies; over their army was Ahiezer the son of Ammishaddai.

После се дигна знамето на стана на данците, последни от всички станове, според устроените им множества; и над множеството му беше Ахиезер Амисадаевият син.

26 O ver the army of the tribe of the children of Asher was Pagiel the son of Ocran.

Над множеството на племето на асирците беше Фагеил Охрановият син.

27 A nd over the army of the tribe of the children of Naphtali was Ahira the son of Enan.

А над множеството на племето на нефталимците беше Ахирей Енановият син.

28 T hus was the order of march of the children of Israel, according to their armies, when they began their journey.

Така ставаше пътуването на израилтяните според устроените им множества, когато се дигаха.

29 N ow Moses said to Hobab the son of Reuel the Midianite, Moses’ father-in-law, “We are setting out for the place of which the Lord said, ‘I will give it to you.’ Come with us, and we will treat you well; for the Lord has promised good things to Israel.”

В това време Моисей каза на Овава, син на мадиамеца Рагуил, Моисеевия тъст: Ние отиваме на онова място, на което рече Господ: Ще ви го дам. Ела заедно с нас, и ще ти сторим добро; защото Господ е обещал {Еврейски: говорил... за.} добро на Израиля.

30 A nd he said to him, “I will not go, but I will depart to my own land and to my relatives.”

Но той му рече: Няма да дойда, но ще отида в своята си земя и при рода си.

31 S o Moses said, “Please do not leave, inasmuch as you know how we are to camp in the wilderness, and you can be our eyes.

А <Моисей> каза: Не ни оставяй, моля, понеже ти знаеш где трябва да разполагаме стан в пустинята, и ще бъдеш око за нас.

32 A nd it shall be, if you go with us—indeed it shall be—that whatever good the Lord will do to us, the same we will do to you.”

И ако дойдеш с нас, то доброто, което Господ ще направи на нас, същото добро ще направим и ние на тебе.

33 S o they departed from the mountain of the Lord on a journey of three days; and the ark of the covenant of the Lord went before them for the three days’ journey, to search out a resting place for them.

И тъй, пропътуваха тридневен път от Господната планина; и ковчегът на Господния завет се движеше пред тях тридневен път, за да им търси място за почивка.

34 A nd the cloud of the Lord was above them by day when they went out from the camp.

И Господният облак беше над тях денем, когато тръгваха от стана.

35 S o it was, whenever the ark set out, that Moses said: “Rise up, O Lord! Let Your enemies be scattered, And let those who hate You flee before You.”

И когато ковчегът се дигаше на път, Моисей казваше: Стани Господи, и да се разпръснат враговете Ти, и да побягнат от пред Тебе ония, които Те мразят.

36 A nd when it rested, he said: “Return, O Lord, To the many thousands of Israel.”

А когато се спираше, той казваше: Върни се Господи, при десетките хиляди на Израилевите хиляди.