1 A nd again He began to teach by the sea. And a great multitude was gathered to Him, so that He got into a boat and sat in it on the sea; and the whole multitude was on the land facing the sea.

И пак започна да поучава край езерото. И събра се при Него едно твърде голямо множество, така щото Той влезе в една ладия и седеше на езерото; а цялото множество беше на сушата край езерото.

2 T hen He taught them many things by parables, and said to them in His teaching:

И поучаваше ги много с притчи, и казваше им в поучението Си:

3 “ Listen! Behold, a sower went out to sow.

Слушайте: Ето, сеячът излезе да сее.

4 A nd it happened, as he sowed, that some seed fell by the wayside; and the birds of the air came and devoured it.

И когато сееше, някои <зърна> паднаха край пътя; и птиците дойдоха и ги изкълваха:

5 S ome fell on stony ground, where it did not have much earth; and immediately it sprang up because it had no depth of earth.

Други паднаха на канаристо място, гдето нямаше много пръст, и скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;

6 B ut when the sun was up it was scorched, and because it had no root it withered away.

а когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

7 A nd some seed fell among thorns; and the thorns grew up and choked it, and it yielded no crop.

И други паднаха между тръните; и тръните пораснаха и ги заглушиха, и не дадоха плод.

8 B ut other seed fell on good ground and yielded a crop that sprang up, increased and produced: some thirtyfold, some sixty, and some a hundred.”

А другите паднаха на добрата земя, и даваха плод, който растеше и се умножаваше, и принесоха кое тридесет, кое шестдесет и кое сто.

9 A nd He said to them, “He who has ears to hear, let him hear!” The Purpose of Parables

И каза: Който има уши да слуша, нека слуша.

10 B ut when He was alone, those around Him with the twelve asked Him about the parable.

И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите.

11 A nd He said to them, “To you it has been given to know the mystery of the kingdom of God; but to those who are outside, all things come in parables,

И каза им: На вас е дадено <да познаете> тайната на Божието царство; а на ония, външните всичко бива в притчи;

12 s o that ‘Seeing they may see and not perceive, And hearing they may hear and not understand; Lest they should turn, And their sins be forgiven them.’” The Parable of the Sower Explained

тъй щото гледащи да гледат, а да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се прости.

13 A nd He said to them, “Do you not understand this parable? How then will you understand all the parables?

И казва им: Не разбирате ли тая притча? а как ще разберете всичките притчи?

14 T he sower sows the word.

Сеячът сее словото.

15 A nd these are the ones by the wayside where the word is sown. When they hear, Satan comes immediately and takes away the word that was sown in their hearts.

А ония край пътя, гдето се сее словото, са тия, които като чуват, Сатана веднага дохожда и грабва посеяното в тях слово.

16 T hese likewise are the ones sown on stony ground who, when they hear the word, immediately receive it with gladness;

Също и посяното на канаристите места са тия които, като чуват словото, веднага с радост го приемат;

17 a nd they have no root in themselves, and so endure only for a time. Afterward, when tribulation or persecution arises for the word’s sake, immediately they stumble.

нямат, обаче, корен в себе си, но са привременни; после, като настане напаст или гонение, поради словото, веднага се съблазняват.

18 N ow these are the ones sown among thorns; they are the ones who hear the word,

Посяното между тръните са други; те са ония, които са слушали словото;

19 a nd the cares of this world, the deceitfulness of riches, and the desires for other things entering in choke the word, and it becomes unfruitful.

а светските грижи, примамката на богатството, и пожеланията за други работи, като влязат, заглушават словото, и то става безплодно.

20 B ut these are the ones sown on good ground, those who hear the word, accept it, and bear fruit: some thirtyfold, some sixty, and some a hundred.” Light Under a Basket

А посяното на добрата земя са тия, които слушат словото, приемат го, и дават плод, тридесет, шестдесет, и стократно.

21 A lso He said to them, “Is a lamp brought to be put under a basket or under a bed? Is it not to be set on a lampstand?

И каза им: Затова ли се донася светилото, за да го турят под шиника или под леглото? Не за това ли, да го поставят на светилника?

22 F or there is nothing hidden which will not be revealed, nor has anything been kept secret but that it should come to light.

Защото няма нещо тайно освен за да се яви; нито е имало <нещо> спотаено, освен за да излезе наяве.

23 I f anyone has ears to hear, let him hear.”

Ако има някой уши да слуша, нека слуша.

24 T hen He said to them, “Take heed what you hear. With the same measure you use, it will be measured to you; and to you who hear, more will be given.

Каза им тоже: Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите ще ви се отмери, и ще ви се прибави.

25 F or whoever has, to him more will be given; but whoever does not have, even what he has will be taken away from him.” The Parable of the Growing Seed

Защото който има, нему ще се даде, а който няма от него ще се отнеме и това което има.

26 A nd He said, “The kingdom of God is as if a man should scatter seed on the ground,

И каза: Божието царство е също, както кога човек хвърли семе в земята.

27 a nd should sleep by night and rise by day, and the seed should sprout and grow, he himself does not know how.

и спи и става нощ и ден; а как никне и расте, той не знае.

28 F or the earth yields crops by itself: first the blade, then the head, after that the full grain in the head.

Земята сама по себе си произвежда, първо ствол, после клас, подир това пълно зърно в класа.

29 B ut when the grain ripens, immediately he puts in the sickle, because the harvest has come.” The Parable of the Mustard Seed

А когато узрее плодът, на часа изпраща сърпа, защото е настанала жетва.

30 T hen He said, “To what shall we liken the kingdom of God? Or with what parable shall we picture it?

При това каза: На какво да оприличим Божието царство? или с каква притча да го представим?

31 I t is like a mustard seed which, when it is sown on the ground, is smaller than all the seeds on earth;

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;

32 b ut when it is sown, it grows up and becomes greater than all herbs, and shoots out large branches, so that the birds of the air may nest under its shade.” Jesus’ Use of Parables

но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици.

33 A nd with many such parables He spoke the word to them as they were able to hear it.

С много такива притчи им прогласяваше словото, според както можеха да слушат.

34 B ut without a parable He did not speak to them. And when they were alone, He explained all things to His disciples. Wind and Wave Obey Jesus

А без притча не им говореше; но насаме обясняваше всичко на Своите ученици.

35 O n the same day, when evening had come, He said to them, “Let us cross over to the other side.”

И в същия ден, когато се свечери<, Исус> им казва: Да минем на отвъдната страна.

36 N ow when they had left the multitude, they took Him along in the boat as He was. And other little boats were also with Him.

И като оставиха народа, вземат Го със себе си в ладията, тъй както бе; и имаше други ладии с Него.

37 A nd a great windstorm arose, and the waves beat into the boat, so that it was already filling.

И дига се голяма ветрена буря, и вълните се нахвърляха в ладията, тъй че тя вече се пълнеше с вода.

38 B ut He was in the stern, asleep on a pillow. And they awoke Him and said to Him, “Teacher, do You not care that we are perishing?”

А Той беше на задната част, заспал на възглавница; и те Го събуждат и Му казват: Учителю! нима не Те е грижа че загиваме?

39 T hen He arose and rebuked the wind, and said to the sea, “Peace, be still!” And the wind ceased and there was a great calm.

И Той, като се събуди, смъмра вятъра и рече на езерото: Мълчи! утихни! И вятърът престана, и настана голяма тишина.

40 B ut He said to them, “Why are you so fearful? How is it that you have no faith?”

И рече им: Защо сте страхливи? Още ли нямате вяра?

41 A nd they feared exceedingly, and said to one another, “Who can this be, that even the wind and the sea obey Him!”

И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой е прочее, Тоя, че и вятърът и езерото Му се покоряват?