1 A gain the anger of the Lord was aroused against Israel, and He moved David against them to say, “Go, number Israel and Judah.”

Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.

2 S o the king said to Joab the commander of the army who was with him, “Now go throughout all the tribes of Israel, from Dan to Beersheba, and count the people, that I may know the number of the people.”

Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.

3 A nd Joab said to the king, “Now may the Lord your God add to the people a hundred times more than there are, and may the eyes of my lord the king see it. But why does my lord the king desire this thing?”

А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?

4 N evertheless the king’s word prevailed against Joab and against the captains of the army. Therefore Joab and the captains of the army went out from the presence of the king to count the people of Israel.

Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската. И така Иоав и началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.

5 A nd they crossed over the Jordan and camped in Aroer, on the right side of the town which is in the midst of the ravine of Gad, and toward Jazer.

Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.

6 T hen they came to Gilead and to the land of Tahtim Hodshi; they came to Dan Jaan and around to Sidon;

После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;

7 a nd they came to the stronghold of Tyre and to all the cities of the Hivites and the Canaanites. Then they went out to South Judah as far as Beersheba.

тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха във Вирсавее в южна Юда.

8 S o when they had gone through all the land, they came to Jerusalem at the end of nine months and twenty days.

И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.

9 T hen Joab gave the sum of the number of the people to the king. And there were in Israel eight hundred thousand valiant men who drew the sword, and the men of Judah were five hundred thousand men. The Judgment on David’s Sin

И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.

10 A nd David’s heart condemned him after he had numbered the people. So David said to the Lord, “I have sinned greatly in what I have done; but now, I pray, O Lord, take away the iniquity of Your servant, for I have done very foolishly.”

И след като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.

11 N ow when David arose in the morning, the word of the Lord came to the prophet Gad, David’s seer, saying,

И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:

12 “ Go and tell David, ‘Thus says the Lord: “I offer you three things; choose one of them for yourself, that I may do it to you.”’”

Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.

13 S o Gad came to David and told him; and he said to him, “Shall seven years of famine come to you in your land? Or shall you flee three months before your enemies, while they pursue you? Or shall there be three days’ plague in your land? Now consider and see what answer I should take back to Him who sent me.”

Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести <това>; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.

14 A nd David said to Gad, “I am in great distress. Please let us fall into the hand of the Lord, for His mercies are great; but do not let me fall into the hand of man.”

И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да не изпадна.

15 S o the Lord sent a plague upon Israel from the morning till the appointed time. From Dan to Beersheba seventy thousand men of the people died.

И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.

16 A nd when the angel stretched out His hand over Jerusalem to destroy it, the Lord relented from the destruction, and said to the angel who was destroying the people, “It is enough; now restrain your hand.” And the angel of the Lord was by the threshing floor of Araunah the Jebusite.

А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече; оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.

17 T hen David spoke to the Lord when he saw the angel who was striking the people, and said, “Surely I have sinned, and I have done wickedly; but these sheep, what have they done? Let Your hand, I pray, be against me and against my father’s house.” The Altar on the Threshing Floor

И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.

18 A nd Gad came that day to David and said to him, “Go up, erect an altar to the Lord on the threshing floor of Araunah the Jebusite.”

В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.

19 S o David, according to the word of Gad, went up as the Lord commanded.

И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.

20 N ow Araunah looked, and saw the king and his servants coming toward him. So Araunah went out and bowed before the king with his face to the ground.

И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.

21 T hen Araunah said, “Why has my lord the king come to his servant?” And David said, “To buy the threshing floor from you, to build an altar to the Lord, that the plague may be withdrawn from the people.”

Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.

22 N ow Araunah said to David, “Let my lord the king take and offer up whatever seems good to him. Look, here are oxen for burnt sacrifice, and threshing implements and the yokes of the oxen for wood.

А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;

23 A ll these, O king, Araunah has given to the king.” And Araunah said to the king, “May the Lord your God accept you.”

всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.

24 T hen the king said to Araunah, “No, but I will surely buy it from you for a price; nor will I offer burnt offerings to the Lord my God with that which costs me nothing.” So David bought the threshing floor and the oxen for fifty shekels of silver.

А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за <определена> цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете <купи> за петдесет сребърни сикли.

25 A nd David built there an altar to the Lord, and offered burnt offerings and peace offerings. So the Lord heeded the prayers for the land, and the plague was withdrawn from Israel.

И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.