1 A nd Jethro, the priest of Midian, Moses’ father-in-law, heard of all that God had done for Moses and for Israel His people—that the Lord had brought Israel out of Egypt.

И като чу мадиамският жрец Иотор, Моисеевият тъст, за всичко, което Бог извършил за Моисея и за людете си Израиля, как Господ, извел Израиля из Египет,

2 T hen Jethro, Moses’ father-in-law, took Zipporah, Moses’ wife, after he had sent her back,

то Моисеевият тъст Иотор взе Сепфора, Моисеевата жена, (след като я беше изпратил надире),

3 w ith her two sons, of whom the name of one was Gershom (for he said, “I have been a stranger in a foreign land”)

и двата й сина, (от които на единия името бе Гирсом {Т.е., Пришелец тука.}, защото <Моисей> беше казал: Пришелец станах в чужда земя;

4 a nd the name of the other was Eliezer (for he said, “The God of my father was my help, and delivered me from the sword of Pharaoh”);

на другия името бе Елиезер {Т.е., Бог мой помощник.}, защото <беше казал:> Бащиният ми Бог ми стана помощник и ме избави от Фараоновия нож);

5 a nd Jethro, Moses’ father-in-law, came with his sons and his wife to Moses in the wilderness, where he was encamped at the mountain of God.

и Иотор Моисеевият тъст, дойде при Моисея със синовете му и с жена му в пустинята до Божията планина, гдето се беше разположил на стан,

6 N ow he had said to Moses, “I, your father-in-law Jethro, am coming to you with your wife and her two sons with her.”

и извести на Моисея: Аз, тъст ти Иотор, ида при тебе с жена ти и двата й сина с нея.

7 S o Moses went out to meet his father-in-law, bowed down, and kissed him. And they asked each other about their well-being, and they went into the tent.

Тогава Моисей излезе да посрещне тъста си, поклони се, и го целуна; и като се разпитаха един друг за здравето си влязоха в шатъра.

8 A nd Moses told his father-in-law all that the Lord had done to Pharaoh and to the Egyptians for Israel’s sake, all the hardship that had come upon them on the way, and how the Lord had delivered them.

И Моисей разказа на тъста си всичко що бе сторил Господ на Фараона и на египтяните, заради Израиля, и всичките мъчнотии, които ги сполетяха из пътя, и как ги избави Господ.

9 T hen Jethro rejoiced for all the good which the Lord had done for Israel, whom He had delivered out of the hand of the Egyptians.

И Иотор се зарадва много за всичкото добро, което Господ бе сторил на Израиля, като го избави от ръката на египтяните.

10 A nd Jethro said, “Blessed be the Lord, who has delivered you out of the hand of the Egyptians and out of the hand of Pharaoh, and who has delivered the people from under the hand of the Egyptians.

И Иотор каза: Благословен Господ, Който ви избави от ръката на египтяните и от Фараоновата ръка, който избави людете от ръката на египтяните.

11 N ow I know that the Lord is greater than all the gods; for in the very thing in which they behaved proudly, He was above them.”

Сега зная, че Господ е по-велик от всичките богове, даже и в това, с което те се гордееха, Той стана по-горен от тях.

12 T hen Jethro, Moses’ father-in-law, took a burnt offering and other sacrifices to offer to God. And Aaron came with all the elders of Israel to eat bread with Moses’ father-in-law before God.

Тогава Моисеевият тъст Иотор взе всеизгаряне и жертви, <за да принесе> Богу; и Аарон и всичките Израилеви старейшини дойдоха да ядат хляб с Моисеевия тъст пред Бога.

13 A nd so it was, on the next day, that Moses sat to judge the people; and the people stood before Moses from morning until evening.

На другия ден Моисей седна да съди людете; и людете стояха около Моисея от заран до вечер.

14 S o when Moses’ father-in-law saw all that he did for the people, he said, “What is this thing that you are doing for the people? Why do you alone sit, and all the people stand before you from morning until evening?”

А Моисеевият тъст, като видя всичко, което той вършеше за людете, рече: Що е това, което правиш с людете? Защо седиш сам и всичките люде стоят около тебе от заран до вечер?

15 A nd Moses said to his father-in-law, “Because the people come to me to inquire of God.

А Моисей рече на тъста си: Защото людете дохождат при мене да се допитват до Бога.

16 W hen they have a difficulty, they come to me, and I judge between one and another; and I make known the statutes of God and His laws.”

Когато имат дело, дохождат при мене; и аз съдя между единия и другия, и пояснявам им Божиите повеления и закони.

17 S o Moses’ father-in-law said to him, “The thing that you do is not good.

Но Моисеевият тъст каза: Това, което правиш, не е добро.

18 B oth you and these people who are with you will surely wear yourselves out. For this thing is too much for you; you are not able to perform it by yourself.

Непременно и ти ще се изнуриш и тия люде, които са с тебе, защото това е много тежко за тебе; не можеш го върши сам.

19 L isten now to my voice; I will give you counsel, and God will be with you: Stand before God for the people, so that you may bring the difficulties to God.

Сега послушай думите ми; ще те посъветвам, и Бог да бъде с тебе. Та предстоявай между людете и Бога, за да представяш делата пред Бога;

20 A nd you shall teach them the statutes and the laws, and show them the way in which they must walk and the work they must do.

и поучавай ги в повеленията и законите и показвай им пътя, по който трябва да ходят и делата, които трябва да вършат.

21 M oreover you shall select from all the people able men, such as fear God, men of truth, hating covetousness; and place such over them to be rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

Но при това измежду всичките люде избери си способни мъже, които се боят от Бога, обичат истината и мразят несправедливата печалба, и постави над <людете> такива за хилядници, стотници, петдесетници и десетници;

22 A nd let them judge the people at all times. Then it will be that every great matter they shall bring to you, but every small matter they themselves shall judge. So it will be easier for you, for they will bear the burden with you.

и те нека съдят людете всякога, всяко голямо дело нека донасят пред тебе, а всяко малко дело нека съдят сами; така ще ти олекне, и те ще носят <товара> заедно с тебе.

23 I f you do this thing, and God so commands you, then you will be able to endure, and all this people will also go to their place in peace.”

Ако сториш това, и ако Бог <така> ти заповяда, тогава ще можеш да утраеш; па и всичките тия люде ще стигнат на мястото си с мир.

24 S o Moses heeded the voice of his father-in-law and did all that he had said.

И Моисей послуша думите на тъста си и стори всичко що му рече.

25 A nd Moses chose able men out of all Israel, and made them heads over the people: rulers of thousands, rulers of hundreds, rulers of fifties, and rulers of tens.

Моисей избра способни мъже измежду целия Израил, които постави началници над людете - хилядници, стотници, петдесетници и десетници.

26 S o they judged the people at all times; the hard cases they brought to Moses, but they judged every small case themselves.

Те съдеха людете на всяко време; мъчните дела донасяха на Моисея, а всяко малко дело съдеха сами.

27 T hen Moses let his father-in-law depart, and he went his way to his own land.

След това Моисей изпрати тъста си; и той отиде в своята земя.