1 N ow it came to pass, when Isaac was old and his eyes were so dim that he could not see, that he called Esau his older son and said to him, “My son.” And he answered him, “Here I am.”

Когато остаря Исаак и очите му ослабнаха, та не можеше да види, повика по-големия си син Исав и му рече: Синко. А той му рече: Ето ме.

2 T hen he said, “Behold now, I am old. I do not know the day of my death.

Тогава той каза: Виж сега, аз вече остарях; не зная кой ден ще умра;

3 N ow therefore, please take your weapons, your quiver and your bow, and go out to the field and hunt game for me.

вземи прочее, още сега оръжията си, тула си и лъка си, излез на полето и улови ми лов,

4 A nd make me savory food, such as I love, and bring it to me that I may eat, that my soul may bless you before I die.”

та ми сготви вкусно ястие, каквото аз обичам и донеси ми да ям, за да те благослови душата ми преди да умра.

5 N ow Rebekah was listening when Isaac spoke to Esau his son. And Esau went to the field to hunt game and to bring it.

А Ревека чу, когато говореше Исаак на сина си Исава. И Исав отиде на полето да улови лов и го донесе.

6 S o Rebekah spoke to Jacob her son, saying, “Indeed I heard your father speak to Esau your brother, saying,

Тогава Ревека продума на сина си Якова, казвайки: Виж, аз чух баща ти да говори на брата ти с тия думи:

7 ‘ Bring me game and make savory food for me, that I may eat it and bless you in the presence of the Lord before my death.’

Донеси ми лов и сготви ми вкусно ястие, за да ям и да те благословя пред Господа преди да умра.

8 N ow therefore, my son, obey my voice according to what I command you.

Сега, прочее, синко, каквото ти поръчам, послушай думите ми.

9 G o now to the flock and bring me from there two choice kids of the goats, and I will make savory food from them for your father, such as he loves.

Иди още сега в стадото и донеси ми от там две добри ярета и аз ще сготвя вкусно ястие за баща ти, каквото той обича;

10 T hen you shall take it to your father, that he may eat it, and that he may bless you before his death.”

и ти ще го принесеш на баща си да яде, за да те благослови преди да умре.

11 A nd Jacob said to Rebekah his mother, “Look, Esau my brother is a hairy man, and I am a smooth- skinned man.

Но Яков рече на майка си Ревека: Виж брат ми Исав е космат, а аз съм гладък.

12 P erhaps my father will feel me, and I shall seem to be a deceiver to him; and I shall bring a curse on myself and not a blessing.”

Може би ще ме попипа баща ми, и аз ще се явя пред него като измамник, та ще навлека на себе си проклятие, а не благословение.

13 B ut his mother said to him, “ Let your curse be on me, my son; only obey my voice, and go, get them for me.”

А майка му рече: Нека твоето проклятие падне върху мене, синко; само послушай думите ми, и иди та ми ги донеси.

14 A nd he went and got them and brought them to his mother, and his mother made savory food, such as his father loved.

И тъй, той отиде, взе ги и ги донесе на майка си; и майка му сготви вкусно ястие, каквото баща му обичаше.

15 T hen Rebekah took the choice clothes of her elder son Esau, which were with her in the house, and put them on Jacob her younger son.

После Ревека взе по-добрите дрехи на по-стария си син Исава, които се намираха в къщи при нея и с тях облече по-младия си син Якова.

16 A nd she put the skins of the kids of the goats on his hands and on the smooth part of his neck.

И зави ръцете му и гладкото на шията му с ярешките кожи.

17 T hen she gave the savory food and the bread, which she had prepared, into the hand of her son Jacob.

Тогава даде в ръцете на сина си Якова вкусното ястие и хляба, който бе приготвила.

18 S o he went to his father and said, “My father.” And he said, “Here I am. Who are you, my son?”

И тъй, той отиде при баща си и рече: Тате. А Исаак рече: Ето ме; кой си ти, синко?

19 J acob said to his father, “I am Esau your firstborn; I have done just as you told me; please arise, sit and eat of my game, that your soul may bless me.”

И Яков рече на баща си: Аз съм първородният ти Исав; сторих каквото ми поръча; стани, моля ти се, седни и яж от лова ми, за да ме благослови душата ти.

20 B ut Isaac said to his son, “How is it that you have found it so quickly, my son?” And he said, “Because the Lord your God brought it to me.”

Но Исаак рече на сина си: Как стана, синко, че го намери толкова скоро? А той рече: Защото Господ, твоят Бог ми даде добър успех.

21 I saac said to Jacob, “Please come near, that I may feel you, my son, whether you are really my son Esau or not.”

Тогава Исаак рече на Якова: Моля, синко, приближи се, за да те попипам да ли си същият ми син Исав, или не.

22 S o Jacob went near to Isaac his father, and he felt him and said, “The voice is Jacob’s voice, but the hands are the hands of Esau.”

И приближи се Яков при баща си Исаака; и той, като го попипа, рече: Гласът е глас Яковов, а ръцете са ръце Исавови.

23 A nd he did not recognize him, because his hands were hairy like his brother Esau’s hands; so he blessed him.

И не го позна, защото ръцете му бяха космати, като ръцете на брата му Исава; и благослови го.

24 T hen he said, “ Are you really my son Esau?” He said, “I am. ”

И каза: Ти ли си същият ми син Исав? А той рече: Аз.

25 H e said, “Bring it near to me, and I will eat of my son’s game, so that my soul may bless you.” So he brought it near to him, and he ate; and he brought him wine, and he drank.

Тогава каза: Принеси ми и ще ям от лова на сина си, за да те благослови душата ми. И принесе му, та яде; донесе му и вино, та пи.

26 T hen his father Isaac said to him, “Come near now and kiss me, my son.”

А баща му Исаак му рече: Приближи се сега и целуни ме, синко.

27 A nd he came near and kissed him; and he smelled the smell of his clothing, and blessed him and said: “Surely, the smell of my son Is like the smell of a field Which the Lord has blessed.

И той се приближи та го целуна; и <Исаак> помириса дъха на облеклото му, и го благослови, казвайки: - Ето, дъхът на сина ми Е като дъх на поле, което е благословил Господ.

28 T herefore may God give you Of the dew of heaven, Of the fatness of the earth, And plenty of grain and wine.

Бог да ти даде от росата на небето, И от тлъстината на земята, И изобилие на жито и на вино.

29 L et peoples serve you, And nations bow down to you. Be master over your brethren, And let your mother’s sons bow down to you. Cursed be everyone who curses you, And blessed be those who bless you!” Esau’s Lost Hope

Племена да ти слугуват И народи да ти се покланят; Бъди господар на братята си, И да ти се покланят синовете на майка ти. Проклет всеки, който те кълне, И благословен всеки, който те благославя.

30 N ow it happened, as soon as Isaac had finished blessing Jacob, and Jacob had scarcely gone out from the presence of Isaac his father, that Esau his brother came in from his hunting.

Щом като свърши Исаак да благославя Якова, и Яков току що беше се разделил с баща си Исаака, дойде брат му Исав от лова си.

31 H e also had made savory food, and brought it to his father, and said to his father, “Let my father arise and eat of his son’s game, that your soul may bless me.”

Също и той сготви вкусно ястие, принесе на баща си и му рече: Да стане баща ми и да яде от лова на сина си, за да ме благослови душата ти.

32 A nd his father Isaac said to him, “Who are you?” So he said, “I am your son, your firstborn, Esau.”

А баща му Исаак му рече: Кой си ти? И той каза: Аз съм син ти, първородният ти, Исав.

33 T hen Isaac trembled exceedingly, and said, “Who? Where is the one who hunted game and brought it to me? I ate all of it before you came, and I have blessed him— and indeed he shall be blessed.”

Тогава Исаак се разтрепери твърде много, и каза: А кой ще е оня, който улови лов и ми принесе, та ядох от всичко преди да дойдеш ти, и го благослових? - Да! и благословен ще бъде.

34 W hen Esau heard the words of his father, he cried with an exceedingly great and bitter cry, and said to his father, “Bless me—me also, O my father!”

Когато чу Исав бащините си думи, извика със силен и жалостен вик и рече на баща си: Благослови ме, ей мене, тате.

35 B ut he said, “Your brother came with deceit and has taken away your blessing.”

А той рече: Брат ти дойде с измама и взе твоето благословение.

36 A nd Esau said, “Is he not rightly named Jacob? For he has supplanted me these two times. He took away my birthright, and now look, he has taken away my blessing!” And he said, “Have you not reserved a blessing for me?”

И рече <Исав>: Право са го нарекли Яков, защото сега втори път той ме е изместил: отне първородството ми и, ето, сега е отнел и благословението ми. И рече: Не си ли задържал за мене благословение?

37 T hen Isaac answered and said to Esau, “Indeed I have made him your master, and all his brethren I have given to him as servants; with grain and wine I have sustained him. What shall I do now for you, my son?”

А Исаак в отговор рече на Исава: Ето, поставих го господар над тебе, направих всичките му братя негови слуги, и надарих го с жито и вино; какво, прочее, да сторя за тебе, синко?

38 A nd Esau said to his father, “Have you only one blessing, my father? Bless me—me also, O my father!” And Esau lifted up his voice and wept.

И Исав рече на баща си: Само едно ли благословение имаш, тате? Благослови ме, ей мене, тате. И Исав плака с висок глас.

39 T hen Isaac his father answered and said to him: “Behold, your dwelling shall be of the fatness of the earth, And of the dew of heaven from above.

Тогава баща му Исаак в отговор му каза: Ето, твоето желание ще бъде в тлъстите места на земята, Наросявани от небето горе;

40 B y your sword you shall live, And you shall serve your brother; And it shall come to pass, when you become restless, That you shall break his yoke from your neck.” Jacob Escapes from Esau

С ножа си ще живееш, а на брата си ще слугуваш; Но когато въстанеш Ще строшиш ярема му от врата си.

41 S o Esau hated Jacob because of the blessing with which his father blessed him, and Esau said in his heart, “The days of mourning for my father are at hand; then I will kill my brother Jacob.”

И Исав мразеше Якова поради благословението, с което баща му го благослови; и думаше Исав в сърцето си: Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брата си Якова.

42 A nd the words of Esau her older son were told to Rebekah. So she sent and called Jacob her younger son, and said to him, “Surely your brother Esau comforts himself concerning you by intending to kill you.

И казаха на Ревека думите на по-стария й син Исав; затова тя прати да повикат по-младия й син Якова, и му рече: Виж, брат ти Исав се утешава относно тебе, че ще те убие.

43 N ow therefore, my son, obey my voice: arise, flee to my brother Laban in Haran.

Сега прочее, синко, послушай думите ми: стани, та бягай при брата ми Лавана в Харан,

44 A nd stay with him a few days, until your brother’s fury turns away,

и поживей при него известно време, доде премине яростта на брата ти, -

45 u ntil your brother’s anger turns away from you, and he forgets what you have done to him; then I will send and bring you from there. Why should I be bereaved also of you both in one day?”

доде премине от тебе гнева на брата ти, и той забрави това, което си му сторил; тогава ще пратя да те доведат от там. Защо да се лиша и от двама ви в един ден?

46 A nd Rebekah said to Isaac, “I am weary of my life because of the daughters of Heth; if Jacob takes a wife of the daughters of Heth, like these who are the daughters of the land, what good will my life be to me?”

И Ревека каза на Исаака: Омръзна ми живота поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?