1 N ow it came to pass when Adoni-Zedek king of Jerusalem heard how Joshua had taken Ai and had utterly destroyed it—as he had done to Jericho and its king, so he had done to Ai and its king—and how the inhabitants of Gibeon had made peace with Israel and were among them,

А като чу ерусалимският цар Адониседек, че Исус превзел Гай и го обрекъл на изтребление, и че както сторил на Ерихон и на царя му така сторил на Гай и на царя му, и че жителите на Гаваон сключили мир с Израиля и останали между тях,

2 t hat they feared greatly, because Gibeon was a great city, like one of the royal cities, and because it was greater than Ai, and all its men were mighty.

уплашиха се много, <той и людете му>, защото Гаваон беше голям град, като един от царските градове, и защото беше по-голям от Гай, и всичките му мъже бяха силни.

3 T herefore Adoni-Zedek king of Jerusalem sent to Hoham king of Hebron, Piram king of Jarmuth, Japhia king of Lachish, and Debir king of Eglon, saying,

За това, ерусалимският цар Адониседек прати до хевронския цар Оам, до ярмутския цар Пирам, до лахийския цар Яфий и до еглонския цар Девир, да рекат:

4 “ Come up to me and help me, that we may attack Gibeon, for it has made peace with Joshua and with the children of Israel.”

Дойдете при мене та ми помогнете, и нека поразим Гаваон, защото сключил мир с Исуса и с израилтяните.

5 T herefore the five kings of the Amorites, the king of Jerusalem, the king of Hebron, the king of Jarmuth, the king of Lachish, and the king of Eglon, gathered together and went up, they and all their armies, and camped before Gibeon and made war against it.

И така, събраха се тия петима аморейски царе: ерусалимският цар, хевронският цар, ярмутският цар, лахийският цар и еглонският цар, та отидоха, те и всичките им войнства, и разположиха стана си пред Гаваон и воюваха против него.

6 A nd the men of Gibeon sent to Joshua at the camp at Gilgal, saying, “Do not forsake your servants; come up to us quickly, save us and help us, for all the kings of the Amorites who dwell in the mountains have gathered together against us.”

Тогава гаваонците пратиха до Исуса в стана у Галгал да рекат: Да не оттеглиш ръка от слугите си; скоро дойди при нас и избави ни и помогни ни, защото се събраха против нас всичките аморейски царе, които живеят в хълмистите места.

7 S o Joshua ascended from Gilgal, he and all the people of war with him, and all the mighty men of valor.

И тъй, Исус се качи от Галгал, той и всичките военни люде с него, и всичките силни и храбри мъже.

8 A nd the Lord said to Joshua, “Do not fear them, for I have delivered them into your hand; not a man of them shall stand before you.”

И Господ каза на Исуса: Да се не убоиш от тях, защото ги предадох в ръката ти; никой от тях няма да устои пред тебе.

9 J oshua therefore came upon them suddenly, having marched all night from Gilgal.

Исус, прочее, дойде върху тях внезапно, като беше се качвал цяла нощ от Галгал.

10 S o the Lord routed them before Israel, killed them with a great slaughter at Gibeon, chased them along the road that goes to Beth Horon, and struck them down as far as Azekah and Makkedah.

И Господ ги смути пред Израиля; и <Исус> ги порази с голямо поражение в Гаваон, и гони ги из нагорнището, по което се отива за Веторон, и поразяваше ги до Азика и до Макида.

11 A nd it happened, as they fled before Israel and were on the descent of Beth Horon, that the Lord cast down large hailstones from heaven on them as far as Azekah, and they died. There were more who died from the hailstones than the children of Israel killed with the sword.

А като бягаха от Израиля и бяха в надолнището при Веторон, Господ хвърляше на тях големи камъни от небето до Азика, та измряха; умрелите от камъните на градушката бяха по-много от ония, които израилтяните убиха с нож.

12 T hen Joshua spoke to the Lord in the day when the Lord delivered up the Amorites before the children of Israel, and he said in the sight of Israel: “Sun, stand still over Gibeon; And Moon, in the Valley of Aijalon.”

Тогава говори Исус Господу, в деня когато Господ предаде аморейците на израилтяните, като рече пред очите на Израиля: Застани, слънце, над Гаваон, И ти, луно, над долината Еалон.

13 S o the sun stood still, And the moon stopped, Till the people had revenge Upon their enemies. Is this not written in the Book of Jasher? So the sun stood still in the midst of heaven, and did not hasten to go down for about a whole day.

И слънцето застана и луната се спря, Догдето мъздовъздадоха людете на неприятелите си. Това не е ли записано в Книгата на Праведния? Слънцето застана всред небето, и не побърза да дойде почти цял ден.

14 A nd there has been no day like that, before it or after it, that the Lord heeded the voice of a man; for the Lord fought for Israel.

Такъв ден не е имало ни по-напред ни после, щото <така> да послуша Господ човешки глас; защото Господ воюваше за Израиля,

15 T hen Joshua returned, and all Israel with him, to the camp at Gilgal. The Amorite Kings Executed

След това Исус се върна, и целият Израил с него, в стана у Галгал.

16 B ut these five kings had fled and hidden themselves in a cave at Makkedah.

А ония петима царе побягнаха та се скриха в пещерата при Макида.

17 A nd it was told Joshua, saying, “The five kings have been found hidden in the cave at Makkedah.”

Известиха, прочее, на Исуса, казвайки: Петимата царе се намериха скрити в пещерата при Макида.

18 S o Joshua said, “Roll large stones against the mouth of the cave, and set men by it to guard them.

И Исус каза: Привалете големи камъни на входа на пещерата и поставете човеци при нея да ги пазят;

19 A nd do not stay there yourselves, but pursue your enemies, and attack their rear guard. Do not allow them to enter their cities, for the Lord your God has delivered them into your hand.”

а вие не стойте; гонете неприятелите си и поразете най-последните от тях; не ги оставяйте да влязат в градовете си, защото Господ вашият Бог ги предаде в ръцете ви.

20 T hen it happened, while Joshua and the children of Israel made an end of slaying them with a very great slaughter, till they had finished, that those who escaped entered fortified cities.

И когато Исус и израилтяните ги поразиха с твърде голямо клане, догдето бяха изтребени, и останалите от тях, които оцеляха, влязоха в укрепени градове,

21 A nd all the people returned to the camp, to Joshua at Makkedah, in peace. No one moved his tongue against any of the children of Israel.

тогава всичките люде се върнаха с мир в стана при Исуса у Макида; никой не поклати език против някого от израилтяните.

22 T hen Joshua said, “Open the mouth of the cave, and bring out those five kings to me from the cave.”

Тогава рече Исус: Отворете входа на пещерата та изведете при мене ония петима царе из пещерата.

23 A nd they did so, and brought out those five kings to him from the cave: the king of Jerusalem, the king of Hebron, the king of Jarmuth, the king of Lachish, and the king of Eglon.

И сториха така, и изведоха при него ония петима царе из пещерата: ерусалимския цар, хевронския цар, ярмутския цар, лахиския цар и еглонския цар.

24 S o it was, when they brought out those kings to Joshua, that Joshua called for all the men of Israel, and said to the captains of the men of war who went with him, “Come near, put your feet on the necks of these kings.” And they drew near and put their feet on their necks.

И като изведоха при Исуса ония царе, Исус повика всичките Израилеви мъже и рече на началниците на военните мъже, които бяха ходили с него: Приближете се, турете нозете си на вратовете на тия царе, и те се приближиха и туриха нозете си на вратовете им.

25 T hen Joshua said to them, “Do not be afraid, nor be dismayed; be strong and of good courage, for thus the Lord will do to all your enemies against whom you fight.”

Исус още им каза: Не бойте се, нито се страхувайте, бъдете силни и дръзновени, понеже така ще стори Господ на всичките ви неприятели, против които воювате.

26 A nd afterward Joshua struck them and killed them, and hanged them on five trees; and they were hanging on the trees until evening.

А подир това Исус ги порази, уби ги и ги обеси на пет дървета; и висяха на дърветата до вечерта.

27 S o it was at the time of the going down of the sun that Joshua commanded, and they took them down from the trees, cast them into the cave where they had been hidden, and laid large stones against the cave’s mouth, which remain until this very day. Conquest of the Southland

А при захождането на слънцето Исус заповяда, та ги снеха от дърветата, хвърлиха ги в пещерата, гдето бяха се скрили, и във входа на пещерата туриха големи камъни, <които стоят там> и до днес.

28 O n that day Joshua took Makkedah, and struck it and its king with the edge of the sword. He utterly destroyed them —all the people who were in it. He let none remain. He also did to the king of Makkedah as he had done to the king of Jericho.

В същия ден Исус превзе Макида и порази нея и царя й с острото на ножа; изтреби като обречени, тях и колкото души имаше в нея, не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на макидския цар както бе сторил на ерихонския цар.

29 T hen Joshua passed from Makkedah, and all Israel with him, to Libnah; and they fought against Libnah.

След това Исус и целият Израил с него премина от Макида в Ливна и воюваше против Ливна.

30 A nd the Lord also delivered it and its king into the hand of Israel; he struck it and all the people who were in it with the edge of the sword. He let none remain in it, but did to its king as he had done to the king of Jericho.

И Господ предаде и нея и царя й в ръката на Израиля; и порази с острото на ножа си нея и колкото души имаше в нея; не остави <никого> да избяга от нея; и стори на царя й както бе сторил на ерихонския цар.

31 T hen Joshua passed from Libnah, and all Israel with him, to Lachish; and they encamped against it and fought against it.

После Исус и целият Израил с него премина от Ливна в Лахис, разположи стан срещу него, и воюваше против него.

32 A nd the Lord delivered Lachish into the hand of Israel, who took it on the second day, and struck it and all the people who were in it with the edge of the sword, according to all that he had done to Libnah.

И Господ предаде Лахис в ръката на Израиля; и превзеха го на втория ден, и поразиха с острото на ножа него и колкото души имаше в него, според всичко що сториха на Ливна.

33 T hen Horam king of Gezer came up to help Lachish; and Joshua struck him and his people, until he left him none remaining.

Тогава гезерският цар Орам дойде да помогне на Лахис; но Исус поразяваше него и людете му, догдето не му остави остатък.

34 F rom Lachish Joshua passed to Eglon, and all Israel with him; and they encamped against it and fought against it.

И от Лахис, Исус и целият Израил с него, премина в Еглон, разположиха стан срещу него, и воюваха против него;

35 T hey took it on that day and struck it with the edge of the sword; all the people who were in it he utterly destroyed that day, according to all that he had done to Lachish.

и в същия ден го превзеха и поразиха го с острото на ножа; в същия ден <Исус> изтреби, като обречени, колкото души имаше в него, според всичко, що стори в Лахис.

36 S o Joshua went up from Eglon, and all Israel with him, to Hebron; and they fought against it.

После Исус и целият Израил с него отиде от Еглон в Хеврон, и воюваха против него;

37 A nd they took it and struck it with the edge of the sword—its king, all its cities, and all the people who were in it; he left none remaining, according to all that he had done to Eglon, but utterly destroyed it and all the people who were in it.

и като го превзеха, поразиха с острото на ножа него, царя му, всичките му градове и колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга, според всичко, що стори на Еглон, но изтреби него и колкото души имаше в него.

38 T hen Joshua returned, and all Israel with him, to Debir; and they fought against it.

А след това Исус и целият Израил с него се върна в Девир и воюва против него;

39 A nd he took it and its king and all its cities; they struck them with the edge of the sword and utterly destroyed all the people who were in it. He left none remaining; as he had done to Hebron, so he did to Debir and its king, as he had done also to Libnah and its king.

и превзе него, царя му и всичките му градове; и поразиха ги с острото на ножа, и изтребиха колкото души имаше в него; не остави <никого> да избяга {Еврейски: да оцелее.}; стори на Девир и на царя му както стори на Хеврон, и както бе сторил на Ливна и на царя й.

40 S o Joshua conquered all the land: the mountain country and the South and the lowland and the wilderness slopes, and all their kings; he left none remaining, but utterly destroyed all that breathed, as the Lord God of Israel had commanded.

Така Исус порази цялата хълмиста, южна и полянска земя, и подгорията, и всичките им царе; не остави <никого> да избяга, но изтреби всичко, що дишаше, според както Господ Израилевият Бог беше заповядал.

41 A nd Joshua conquered them from Kadesh Barnea as far as Gaza, and all the country of Goshen, even as far as Gibeon.

Исус ги порази от Кадис-варни до Газа, и цялата Гесенска земя до Гаваон.

42 A ll these kings and their land Joshua took at one time, because the Lord God of Israel fought for Israel.

Всички тия царе и земята им Исус превзе изведнъж, защото Господ Израилевият Бог воюваше за Израиля.

43 T hen Joshua returned, and all Israel with him, to the camp at Gilgal.

Тогава Исус и целият Израил с него се завърна в стана у Галгал.