1 D o we begin again to commend ourselves? Or do we need, as some others, epistles of commendation to you or letters of commendation from you?

Пак ли започваме да се препоръчваме? Или имаме нужда, както някои, от препоръчителни писма до вас или от вас?

2 Y ou are our epistle written in our hearts, known and read by all men;

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци;

3 c learly you are an epistle of Christ, ministered by us, written not with ink but by the Spirit of the living God, not on tablets of stone but on tablets of flesh, that is, of the heart. The Spirit, Not the Letter

и явявате се, че сте Христово писмо, <произлязло> чрез нашето служение, написано, не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът - на сърцето.

4 A nd we have such trust through Christ toward God.

Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.

5 N ot that we are sufficient of ourselves to think of anything as being from ourselves, but our sufficiency is from God,

Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си; но нашата способност е от Бога,

6 w ho also made us sufficient as ministers of the new covenant, not of the letter but of the Spirit; for the letter kills, but the Spirit gives life. Glory of the New Covenant

Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

7 B ut if the ministry of death, written and engraved on stones, was glorious, so that the children of Israel could not look steadily at the face of Moses because of the glory of his countenance, which glory was passing away,

Но, ако служението на <онова, което докарва> смърт, <написано> с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израилтяните не можеха да гледат Моисея в лице, поради блясъка на лицето му, който впрочем преминаваше,

8 h ow will the ministry of the Spirit not be more glorious?

как не ще бъде служението на духа с по-голяма слава?

9 F or if the ministry of condemnation had glory, the ministry of righteousness exceeds much more in glory.

Защото, ако служението на <онова, което докарва> осъждане, <стана със> слава, служението на <онова, което докарва> правда, го надминава много повече в слава.

10 F or even what was made glorious had no glory in this respect, because of the glory that excels.

(И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение, поради славата, която превъзхожда).

11 F or if what is passing away was glorious, what remains is much more glorious.

Защото, ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

12 T herefore, since we have such hope, we use great boldness of speech—

И тъй, като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност,

13 u nlike Moses, who put a veil over his face so that the children of Israel could not look steadily at the end of what was passing away.

и не сме като Моисея, който туряше покривало на лицето си, за да не могат израилтяните да гледат изчезването на това, което преминаваше.

14 B ut their minds were blinded. For until this day the same veil remains unlifted in the reading of the Old Testament, because the veil is taken away in Christ.

Но техните умове бяха заслепени; защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не <им> е открито, че <тоя завет> преминава в Христа.

15 B ut even to this day, when Moses is read, a veil lies on their heart.

А и до днес, при прочитането на Моисея, покривало лежи на сърцето им,

16 N evertheless when one turns to the Lord, the veil is taken away.

но когато <Израил> се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.

17 N ow the Lord is the Spirit; and where the Spirit of the Lord is, there is liberty.

А Господ е Духът; и гдето е Господният Дух, <там> е свобода,

18 B ut we all, with unveiled face, beholding as in a mirror the glory of the Lord, are being transformed into the same image from glory to glory, just as by the Spirit of the Lord.

А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен.